Синдикат „Образование“: Има усещане за партийни лобирания в конкурсите за директори

Синдикат „Образование“ направи национално проучване относно провеждането на директорски конкурси по повод на това, че Наредба № 16 от 01.07.2022 г. за провеждане на конкурси за заемане на длъжността „директор“ в държавните и общинските институции в системата на предучилищното и училищното образование бе ситуирана от МОН, без да бъде обсъдена на Отраслов съвет за тристранно сътрудничество в системата на „Средното образование“ и във връзка с решение №6467 на ВАС от 15.06.2023г. Проучването е за състава на комисията и принципите на провеждане на конкурса във връзка с неговата професионална експертиза.
В проучването са участвали 92,9% учители и директори и 1,6% родители. Останалите са били заинтересовани за системата граждани. Средната възраст на отговорилите 93% учители е 54 години.
На въпроса „Смятате ли, че всички важни нормативни документи в образователната система трябва предварително да се обсъдят и имат консенсус в Националния отраслов съвет?“, участниците категорично с 91,5% са отговорили одобрително.
За отмяна на наредба №16 за директорските конкурси и да се изработи нова след консенсус с учителските и работодателски организации, са отговорили 75,1%, а срещу тази отмяна са едва 10,3%.
На въпроса: „Смятате ли, че в състава на конкурсната комисия за директори трябва да има член на МОН или РУО?“, 45,3% смятат, че трябва да има членове и от двете институции, а 18,2% смятат, че не трябва да има участници от тези институции. 15% смятат, че само Регионалното управление на образованието трябва да има член, а 14,1% смятат, че само МОН, без РУО, трябва да влязат в състава на комисиите.
Респондентите са категорични за участието на, „пропуснатите“ от наредба 16 членове в директорските комисии, синдикати и работодателски организации. 89,6% са за член от синдиката /респективно синдиката, в който членува кандидатът/ . 75,3% смятат, че в комисиите трябва да участва член на работодателските организации в образованието /респективно организацията по членството на кандидата/.
Интересен е отговорът на участниците по повод на участието на член на „Обществения съвет“. 71,4% смятат, че този участник е с ниска експертиза и няма място в тази комисия, 25,3% пък са склонни да има такъв член само и единствено, ако е с висше образование. Останалите 3,3% смятат че родителите са важен политически електорат, макар и с начално образование.
Липсата на учителските синдикати и работодателски организации очевидно са най-неодобряваните политически решения на авторите на Наредба 16.
По повод на изискването за стаж на кандидатите за директори респондентите са преценили, че трябва да се изисква поне 10 години педагогически стаж – 57,5%. 21,7% са склонни за 5 години, но ако този стаж е като педагогически специалист с управленчески функции.
По следващия въпрос „Смятате ли, че бъдещият директор на образователна институция трябва да има магистратура/специализация в „Управление на образованието“?, 55,8% са отговорили утвърдително, а 39% смятат, че всяка педагогическа специалност е достатъчна.
На въпроса „Смятате ли, че при провеждането на директорските конкурси ще има опити за партийни лобирания?“ отговорилите все още са с усещането, че партиите режисират процеса с 82,6%, а 9,5% смятат, че правилата са добри и не допускат партийни интервенции.
На последния въпрос „Смятате ли, че видеонаблюдението, включено като задължителен елемент при провеждане на изпита, ще бъде ефективно?“ -65,6% смятат, че ще бъде, но само и единствено, ако бъде предоставяно безусловно при поискване, което не е текст в наредбата. Останалите респонденти не го приемат за ефективно, а само затрудняващо процеса и настояват за неговата отмяна!
Очевидно анкетата води до следните изводи:
Липсата на участници на организациите на учителите и директорите поставя под огромно съмнение процеса по избор на новите директори на образователни институции. Представителите на „Обществения съвет“ в никаква степен не променят критерия представителност и прозрачност.
А изискванията за ценз и стаж показват, че категорично не са приоритет в избора на бъдещите управленци на образователни институции.
Затова и остава усещането за партийни лобирания в процеса, като дори и видеонаблюдението, което се показва само при поискване от съда и се унищожава на втория месец, не може да повиши надеждата за честност и прозрачност.