„Министерството на образованието и науката споделя разбирането, че отговорните научни изследвания и иновации трябва да отговарят на основните ценности и очаквания на българското общество“, изрази виждане министърът на образованието и науката проф. Тодор Танев на проведената на 26 юни 2015 г. в София дискусия с участието на независими експерти и учени от други европейски държави.
„Те обаче няма до доведат от само себе си до създаването на доверие в гражданското общество и до споделен диалог наука – общество. Нещо повече – през последните 25 години намаля общественото признание към науката и технологиите, въпреки усилията на правителството, научната общност и университетите. За да се развиват ключови области от научното познание, трябва да се привличат повече предприемачи, местни власти, научни и неправителствени организации“, каза още той.
Министърът добави, че в резултат от активността на научната общност в България и въпреки изразявания в някои среди скептицизъм, Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ ще позволи пробив и ще бъде използвана като инструмент за създаване на високо обществено доверие по отношение на ползите от инвестиции в изследвания и иновации.
Проф. Люк Соте, ректор на университета в Маастрих и председател на експертния панел (Peer Review of the Bulgarian Research and Innovation System), при закриването на дискусията отбеляза еволюционната натура на търсените промени за развитието на научните изследвания и иновациите в България. Той се позова на концепцията на Брюксел за отворена наука с фокус върху валидиране, оценяване, отлични постижения и мобилност. „Сега имате повече възможности да излезете на радикален път за отворена наука. Вие, в България, винаги сте били част от международната научна общност, но е много трудно да поддържате стабилност на научното развитие.“ – каза проф. Соте и акцентира, че актуалните тенденции сега са в пресичане границите на научните дисциплини. Това се отнася не само за инженери и физици, които се насочват например към медицината, но и за хуманитарните и социалните науки, което като процес също е част от пътя на отворената наука.
Относно недостига на финансиране на научните изследвания проф. Люк Соте коментира, че учените във всички държави са недоволни от финансирането. Но подобряването състоянието на науката и иновациите е свързано с интелигентната специализация. Някои области от науката ще отпаднат.
„Не може да се очаква в малка страна да се изпълняват разработки във всички области на науката“, сподели виждане председателят на експертния панел.
Двудневните дискусии преминаха при изключителен интерес под знака на изведените от експертния панел заключения и препоръки, с поставяне на проблеми и задаване на въпроси към участниците в дискусиите.
С голямо внимание бяха изслушани коментарите на представителя на Европейската комисия Роман Архона, ръководител на отдел „Анализи и мониторинг на националните политики в изследванията“, както и на експертите от панела, които споделиха продуктивен опит и дадоха препоръки.
Във форума участваха заместник-министрите на образованието и науката проф. Костадин Костадинов и проф. Николай Денков, представители на министерства, които са свързани с научни дейности и иновации, учени и преподаватели от научни институти и висши училища.
