Признаване на дипломи на чужди ВУЗ-ове, промяна на системата за оценяване на университетите и шестгодишен срок на валидността й и възможностите за разкриване на звена извън пределите на страната са някои от важните решения на родните депутати, които приеха окончателните промени в Закона за висшето образование.
Едно от нещата, посрещнати със задоволство от почти всички страни е именно признаването на чуждите дипломи при обучение у нас. Това автоматично води до спестяване на редица процедури, спестяване на време за преводи и легализации и др.
Не всички университети обаче ще имат възможността да обучават магистри и докторанти. Само тези с оценка от програмната акредитация между 4,00 и 4,99 ще могат да дават степен „бакалавър“. Получилите оценка между 5,00 и 10,00 ще провеждат и развиват както бакалавърски, така и магистърски програми.
Докторски степени ще раздават ВУЗ-ове с оценка между 8,00 и 10,00. Акредитацията ще важи от 3 до 6 години.
Преподавателите ще продължават да четат лекции и водят упражнения не само в един университет. Този факт породи напрежение и спорове в пленарната зала. Според лидера на ДСБ Иван Костов решението показва липса на стратегия по този проблем. Бившият премиер се обоснова, че „скитащите“ преподаватели само подбиват цената си, вместо да предизвикат университетите да се конкурират за тях.
Отговорът на Сергей Игнатов бе, че миналата година е бил най-яростният радетел на такава промяна, но временно е смекчил позицията си, за да не пострадат студентите.
Също така ВУЗ-овете ще могат да се сдружават при обучението на бакалаври, магистри и докторанти. Освен това ще имат право да разкриват свои звена в чужбина. Друга новост е, че отпада таванът на таксите за платените магистратури.
снимка: parliament.bg
