„Доживях. Не ме взеха на работа, защото съм имал повече компетенции, отколкото били нужни за длъжността „Покупка и транспорт на плодове и зеленчуци от Петрич до Перник”. Това пише в свое есе човек, който е завършил висше образование. Какво е да имаш образование, дали то помага, или по-скоро пречи, как се оценяват тези усилия в България, това са само част от темите, които засяга авторът. Ето и част от есето, което е показателно за това, как се цени образователният ценз у нас:
„..На витрината на магазина на съседната улица цъфна съобщение за шофьор-снабдител и обещанието: „ Започване веднага”. Но след три дни чорбаджията – мъж около 60-те, с бирен корем, размер „края на осми месец”, реши да направи кастинг. „Кандидатите са повече, а и работата не е толкова проста, колкото ти се струва…Пък и сега така е модерно, ще вдигна рейтинга на магазина. Виж к’во става, зеленчуци на всеко кьоше…”
Всеки си е башка луд. Засърбя ме езикът да кажа, че рейтинг се вдига с културно обслужване, почтеност, хигиена и цени, но си замълчах…”.
”…- За длъжността е нужно средно образование – погледна ме победоносно той /работодателят.-бел. на ред./ и разпростя върху масата издутия с банкноти портфейл…
Няколко секунди го гледах вцепенен. Тоя тип ме наказваше за това, че бях учил?! Демонстративно показа портфейли си, сякаш искаше да ми каже: ”Може да си учил, но животът ти зависи от мен, простака…”.
Източник: mejdu-redovete.com
