През 70-те години филологиите в Софийския университет, заедно с правото и историята, бяха най-престижните специалности.
Там се влизаше през иглени уши. За едно място се състезаваха по двайсет, пък даже и трийсет души. Сега това е променено.
„Екзотичните“ езици като унгарски и румънски очевидно не вървят, щом като там има незаети места. Източните китайски и японски обаче са ОК, а на времето те се смятаха за екзотични.
Да, времената се менят и не само в исторически смисъл. Ако пак се върнем назад, който изпаднеше от филология, влизаше на второ класиране в педагогика. За сегашните кандидат-студенти обаче това е желана специалност. Дали защото се вижда светлина в тунела за учителите? Дано, дано, дано… се казваше в една популярна песен.
Незаетите места в Софийския университет говорят за нещо друго, не само за промените в живота като цяло. Най-старият и най-престижният университет у нас е добре смазана и поддържана машина. Но това е парен локомотив, а не електрическа мотриса. Да не говорим, че по света вече се движат и скоростни влакове. Разбира се, има и стари световни университети, в които традициите са железни. Когато братята Евлоги и Христо, които „пазят“ входа на Алма матер, са замислили създаването на първия университет, те сигурно са искали той да бъде точно такъв – с установени традиции и да пребъде във времето.
Разбира се, че СУ ще пребъде, но май в момента почива на стари лаври. Ако няма гъвкава политика, с която да реагира бързо и адекватно на промените, ще започне да изостава и постепенно да губи от блясъка си.
Защото какво би накарало едно българче на 19 г. да предпочете родното висше образование пред това в Германия, Англия или Холандия, примерно? Да оставим настрана факта, че ако не друго, в България си до близките и приятелите си, а и чисто битовите проблеми са по-лесно разрешими. Това, което би насочило младите към Софийския университет, е приложимостта на дипломата, която ще получат след завършване на университета. Като че ли вече не е модерно да си сложиш кетапа в рамка и да си го гледаш с гордост и наслаждение, а да те хранят мама и татко, докато решиш какво да правиш с живота си. И с дипломата. Доказват го и немалко проучвания. И в тях експертите отчитат, че младежите ни не искат нито да учат, нито да работят. Или в краен случай да влязат някаква специалност в университета, колкото да кажат, че са завършили „вишу“. Дано и това да не е причината при началната и предучилищната педагогика да няма свободни места. Защото май през последните години се оказа, че младежите започват да учат тази специалност, но после не искат да стават учители. Жалко, нали.
