Зад агресията по принцип се крие разочарование от ситуация, в която се намираме и от това, което преживяваме.
Когато човек не е доволен, той реагира на нещата, които се случват с негативна емоция и агресията е най-първичната негативна реакция. Това заяви в интервю за БГНЕС Нели Василева-Стефанова, детски и семеен психолог.
Тя е убедена, че ако родители и учители си партнират, ще отгледаме деца без проблеми в общуването. Ние, възрастните; сме се научили да управляваме агресията и да не я проявяваме външно, но децата, колкото са по-малки, толкова по-първично реагират и то много често с агресивни прояви. Според психолога, за да опазим децата си в училище, на първо място учениците вече не са малки деца и би следвало и в къщи, и в детската градина, и във всякакви колективи, в които са попадали, да им е говорено, да са наясно, че когато нещо не е наред, пътят не е към това да се реагира агресивно.
Агресията не помага за решаване на проблемите, за тях е важно да се говори, съветва Нели Стефанова. Много е важно родителите да обърнат внимание на децата си: когато нещо не е наред, не отивай да биеш, да удряш, да блъскаш. А кажи на детето, което с нещо те е засегнало, че не ти е приятно да се държи с теб по този начин. Ако някой ти е взела молива, помоли го да ти го върне, не отивай да го биеш.
Това е първата стъпка – да говорим с децата си, да не отиват да удрят, а да говорят. Ако не могат да се разберат с другото дете, да отидат и да кажат на учителката. Затова винаги при децата има възрастен, който играе ролята на медиатор, когато на децата им е трудно сами да се разберат. Или ако учителката не е пожелала да чуе детето и не е взела нужните мерки, то да каже на родителите си, че има някакъв проблем.
Децата да бъдат подтиквани да говорят, а не да се саморазправят с физическа агресия, подчертава Нели Стефанова. Втората стъпка – ако детето ви сподели, че е жертва в училище на такъв тип поведение, тоест ако някой съученик го удря, дърпа, блъска, взема му нещата или му се подиграва, не бива родителят да подминава това с думите: това са детски работи, оправяйте се сами. Щом детето е потърсило помощ, означава, че не може да се оправи само. Това не означава, че родителите трябва да отидат да се саморазправят с чуждите деца или да се саморазправят с чуждите родители, а е по-добре родителят да обърне внимание на класния ръководител на учителката, че има такъв проблем. Да се извикат родителите на другото дете ако е нужно, класната сама да поговори с другото дете, да му обърне внимание.
Подтиквайте децата си да ви споделят – например, имат ли проблеми в училище, децата как се отнасят към тях, има ли някое дете, което тормози другите, а теб тормози ли те лично? Много деца няма да споделят сами, особено пък момченцата, за да не ги помислят за слабаци или женчовци, например, може и нищо да не си кажат. Така че важно е първо да подтикваме децата си да не се саморазправят, а да говорят и второ, да ги разпитваме и при нужда да сигнализираме учителката. Първият човек, който трябва да бъде сигнализирам е учителят, той си познава децата, особено в първите класове, когато от 1 до 4 клас класният ръководител преподава почти по всички предмети, съветва още Нели Стефанова.
Според психолога, няколко причини могат да провокират децата към агресивно поведение. Едната причина е, ако децата виждат модели на агресивно поведение вкъщи. Ако родителите когато не са доволни тряскат врати или си крещят, ясно е, че детето като отиде в училище и то ще блъска чинове, ще крещи на другите деца, ще хвърля раници, защото просто такива модели на поведение е видяло вкъщи.
Друга причина за агресията е, че много хора казват: ние вкъщи много внимаваме, спокойно си говорим, но вижте нашето дете какво прави. Мнението на психолога е, че има деца, които са презадоволени, които не са научени къде е границата. Днешните родители много се притесняват да не повтарят грешките от миналото, тъй като ние сме отглеждани в едни други времена на „строй се, преброй се”, и сега, сякаш за да не потискаме децата си, им позволяваме твърде много.
Това е пагубното въздействие на днешната възпитателна гледна точка – един вид децата заслужават всичко, нищо да не им се отказва, децата се изживяват като някакви царе, на които всичко е позволено и деца, отглеждани по този начин, много лесно пристъпват към агресивно поведение, защото си мислят, че всичко им е позволено, че другите са длъжни да правят всичко, което те поискат и много лесно се фрустрират. Ако не стане на тяхното, веднага изпадат във фрустрация. Важно е, разбира се, да не възпитаваме децата си все едно са в казарма, но също така е важно и да знаят, че не всичко им е позволено, подчерта психологът. Да, важно е да се стремят към това, което искат, но и другите са хора и имат права. Не можем да блъскаме, да крещим, да удряме, само защото не сме получили каквото искаме, допълни още Нели Стефанова.
Запитана коя роля е по-важна на родителя или на учителя, тя е категорична, че и двете роли са важни. „Родителите за детето са най-важната фигура. В съзнанието на детето най-важно е това, на което го учат мама и татко, но пък учителите са хората, които прекарват много часове през деня с децата ни. Учителите в чисто битов план изпълняват много важна роля. Ако учителят, който днес е 6 часа с детето, се прави, че не вижда, че детето се държи агресивно или самият учител се държи истерично и крещи, ясно е, че детето ще попива и това поведение. Така че и двете роли са важни, и е много ценно да не си прехвърляме топката, а да работим в партньорство родител-учител. Учителят, ако вижда някакви проблеми с детето, да не си го изкарва на родителите, например като казва: ами вие сигурно не го възпитавате, затова то се държи така. Напротив, всеки родител възпитава детето си, просто някои родители са в по-трудна ситуация, може би тяхното дете им създава повече грижи, в такава ситуация, нека учителят се опита да подпомогне родителите, да ги посъветва на базата на това, което той вижда в училище. Родителите пък като виждат, че вкъщи срещат определени проблеми, нека да поговорят с учителя. Ако родители и учители си партнират, ще отгледаме възпитани деца, които няма да имат проблеми с изразяването, с агресията, с взаимоотношенията с другите, съветва още психологът Нели Стефанова.
