Започнаха дeбатите по новите учебни програми за 10 клас. По история е включен периода на комунистическия режим в България след 1944 година, което породи спорове защо пък не се говори за антифашистката съпротива. По-големият проблем на програмите обаче е изключителното компресиране на материала. Причината – по новия закон някои от учениците могат да напуснат училище след 10 клас и затова целият материал от 11 и 12 клас слиза в долните класове.
Според новия закон 10 клас или първият гимназиален етап ще завършва с национално външно оценяване или матури. Затова до 10 клас учениците вече трябва да са изучили основните предмети, за да има образованието им някаква завършеност. Беше решено в този клас заради матурите да се учи История и География на България и българска литература. До какво доведе това обаче? До силно компресиране на материала в 8, 9 и 10 клас, заради липсата тези предмети в 11 и 12 клас. Дори история в 10 клас ще се учи цели 3,5 часа седмично или двойно. И пак няма да е достатъчно.
„Големият проблем е и според мен и той ще се прояви и сега при преподаването е, че тези учебници и учебни програми обхващат целия период от праисторията и траките до нашето влизане в ЕС – това е едно голямо предизвикателство за авторите на учебници, за учителите и за самите ученици в рамките на няколко месеца да минат целия този период“, казва Евгения Калинова, преподавател по съвременна история в СУ.
„Аз мисля, че ние сме намерили баланса в това отношение, проведохме и консултации, обсъждания, доколкото ни позволи времето с представители на академичната общност и се надявам, че оттам нататък в учебниците и при преподаването на този материал също ще бъде намерен балансът“, заяви просветният министър Красимир Вълчев.
Същите тези ученици, които през 2019-2020 ще са в 10 клас, вече изпуснаха един световен период – Средновековието. В същото време сред и без това многото уроци след дълги борби в учебника по История за 10 клас влезе и периода на комунизма, с понятия като репресивен апарат, съветизация, диктатура на пролетариата.
„Комунизъм, фашизъм и национал- социализъм, както те исторически се утвърждават, трябва да бъдат третирани еднакво негативно, представяни и оценявани и това е начин в края на краищата да се отървем от това политическо отклонение в историческия процес – тоталитаризмите“, казва доц. Лъчезар Стоянов, преподавател по Нова българска история, НБУ.
Другата гледна точка е, че най-много нови понятия се въвеждат за комунизма и няма уроци за фашизма в България, партизанското движение, антихитлеристката съпротива. „Трябва да кажем, че в частта за българската история до 1944 година също липсват много сериозни неща – липсва Законът за защита на нацията, антиеврейското законодателство, имаме спасяването на евреите, ама не знаем от какво ги спасяваме“, добави още проф. Евгения Калинова.
Заради борбата кое да влезе, кое да остане, от и без това претрупания материал по история отпаднаха такива важни понятия като неправителствени организации и мажоритарна и пропорционална избирателна система. Поне от министерството обещават в учебника по история да има само факти, но не и оценки.
По литература има само творби на български автори – Вазов, Славейков, Яворов като стигаме до Хайтов и Радичков. Тук материалът от 11 клас слиза в 10, а в 8 и 9 се сбиват Антична, Ренесансова, Просвещенска и цялата останала европейска литература. Така например сега в 8 клас заедно с „Илиада“ се учат „Декамерон“, „Дон Кихот“ и „Хамлет“. Учители по литература коментираха за „По света и у нас“, че в новите програми виждат само маркиране на автори и теми.
Източник: news.bnt.bg
