Сайтът на МОМН излезе с обръщение към родителите, чиито деца в момента посещават детски градини и към тези, на които им предстои в следващите години, в което изнася доводите си за решението предучилищното образование и възпитание да започне задължително от 5-годишна възраст в момента и от 4 от учебната 2016/2017 г.
„Задължителната детска градина в никакъв случай не е заместител на грижите, които всеки един родител полага за развитието на своето дете“, се казва в документа.
„Бихме искали да подчертаем, че основната форма на работа в детската градина е педагогическата ситуация, а не урокът, което означава, че информацията ще се предоставя на детето чрез организирани от учителя и привлекателни за детето дейности и игри“, четем още в текста.
Предлагаме Ви позицията на МОМН (без редакторска намеса):
Уважаеми родители,
Въвеждането на задължителна детска градина за децата, навършили 4 години (наричано предучилищно образование и разбирано като процес на възпитание, социализация и подготовка за училище), е стъпка към промяна, която Министерството на образованието, младежта и науката предприема с абсолютната увереност, че няма институция, която да осигури по-добра грижа за децата от тази, която им осигуряват техните родители.
Задължителната детска градина в никакъв случай не е заместител на грижите, които всеки един родител полага за развитието на своето дете. Предвижданите в проекта на Закон за предучилищното и училищното образование промени не се изразяват в отнемане на права и задължения на родителите, а в засилване ролята на държавата при финансирането на предучилищното образование, т.е. държавата поема сериозен финансов ангажимент към предучилищното образование и осигуряването на неговото качество.
Следва да подчертаем, че за разлика от сега действащия Закон за народната просвета, Законопроектът за предучилищното и училищното образование осигурява много възможности за родителите, които желаят да прекарват повече време със своите деца, а именно:
1. до навършване на задължителната предучилищна възраст (до учебната 2016/2017 г. – 5 години, от учебната 2016/2017 г. – 4 години) те могат да избират между детска ясла и/или детска градина, грижи у дома или алтернативни форми като родителските кооперативи;
2. след навършване на задължителната предучилищна възраст – целодневни, полудневни, почасови или дори сезонни занимания в детска градина.
В Заключения на Съвета от 12 май 2009 г. относно Стратегическа рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („ЕСЕТ 2020 г.“) очакваният минимум към страните-членки до 2020 г. най-малко 95 % от децата на възраст между 4 години и възрастта за започване на задължително начално образование да бъдат обхванати в образованието в ранна детска възраст. По този показател България се нарежда сред последните страни в ЕС със 79,2% обхват при средна европейска стойност 92,4%. Страни като Франция (100%), Белгия (99,1%), Италия (97,1%), Холандия (99,6), Испания (99,4) и Дания (98,1) вече са достигнали и надвишили очакваните стойности.
В този смисъл предвижданите в Законопроекта промени са както актуални и в съзвучие с доминиращите европейски практики, така и свързани дълбоко с националната традиция. От една страна, въвеждането на по-продължително задължително предучилищно образование има за цел да гарантира на всяко дете равен старт при постъпване в първи клас; да даде възможност на децата да се научат да общуват помежду си и да живеят заедно, да се социализират и да се научат да уважават другите, да приемат и да разбират различните от тях, да се адаптират в различна от семейната социална среда. От друга страна, възрастта за започване на училищно образование остава непроменена – 7 години. Защото не бива да забравяме, че като цяло възрастта за започване на училище в по-голямата част от страните в Европа е 6 години, в някои страни като Великобритания и Малта е 5 години, а в някои страни като Ирландия – дори 4 години.
Едно от основните предимства на Законопроекта за предучилищното и училищното образование е, че се предвижда активно участие на родителите. За първи път в историята на българското образование родителите се приемат като участници в образователния процес. Те ще участват в различни инициативи и дейности в детската градина, ще получават подкрепа и консултиране по въпроси, свързани с образованието и с личностното развитие на децата им, ще изразяват мнение и ще правят предложения за развитие на детската градина, ще участват в дейности по оценяване на образователната среда на детската градина, ще участват в управлението чрез Обществения съвет.
Един от приоритетите на правителството на България са инвестициите в областта на образованието и то още от най-ранна възраст с ясното съзнание и убеденост, че ранното детско развитие е инвестиция в икономиката и благосъстоянието на нацията.
Бихме искали да подчертаем, че основната форма на работа в детската градина е педагогическата ситуация, а не урокът, което означава, че информацията ще се предоставя на детето чрез организирани от учителя и привлекателни за детето дейности и игри. Съдържанието на предучилищната подготовка остава непроменено, т.е. децата ще правят това, което и в момента правят записаните в детска градина деца. Предучилищната подготовка не е свързана с ограмотяване, в детската градина децата не се учат да четат и пишат. Целта на предучилищното образование е да изгради представи за света у детето, които да поставят основите за последващо учене.
Предучилищното образование допринася за преодоляване на разликите в уменията и съдейства за когнитивното, езиковото, социалното и емоционалното развитие на децата. Образованието и грижите в ранна детска възраст спомагат да се прекъсне порочният кръг на ниски постижения и загуба на интерес, който често води до преждевременно напускане на училище, а оттам и до предаване на бедността от едно поколение на друго.
Докладите от Международното изследване на уменията за четене (PIRLS) на учениците от ІV клас от 2001 и 2006 г. показват, че българчетата, които са посещавали детска градина две-три или повече години, имат по-добри постижения, отколкото децата, били в детска градина една година или за по-кратко. През 2001 г. разликата между българските четвъртокласници, посещавали за по-дълго детска градина, и техните връстници, които не са посещавали детска градина, е 18 точки, а през 2006 г. тя нараства двойно – до 35 точки. Анализите на МОМН показват, че с всяка изминала година детската градина има все по-голяма и важна роля за грамотността на българските ученици.
