Повече иновации в училищното образование, дигитализиране на процесите и намаляване на административната тежест за заетите в системата.
Това са част от приоритетите, които министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков представи пред Съюза на ръководителите в системата на средното образование в България. Той подчерта, че за него и екипа му ще бъде ключова промяната в системата на оценяването – повече задачи, които да измерват умения и компетентности, а не за механично възпроизвеждане на знания. „Предлагаме съвместно с директорите и учителите да се сформират работни групи, които да направят пълен преглед на подзаконовата нормативна уредба в сектора“, каза проф. Цоков. По думите му в момента на заетите в системата са вменени голям брой административни и бюрократични задължения, които пречат на личностното развитие и за изпълняване на основните им ангажименти.
„Знаем, че много от проблемите са натрупвани с години, а в много направления виждаме и забавяне. Ние с екипа ми обаче сме мотивирани да търсим решения във всички области и те да бъдат взимани заедно с хората, които работят в системата“, каза още образователният министър. Той предложи и да се стартира преглед на училищните програми по направления, съвместно с учители, които работят по тях. Повишаването на заплащането в системата и увеличаване на единните разходни стандарти за издръжка, форматите за националното външно оценяване, както и конкурсите за директори бяха сред темите, които поставиха директорите.
Поставена бе и темата за предучилищното образование и нуждата да се обърне много по-голямо внимание към дейностите в детските градини.
В среща с Националния младежки форум министърът допълни, че младежките и доброволчески дейности трябва да бъдат основен приоритет в политиките на Министерството на образованието. „Анализите показват, че в сегашното постковид училище, наред със съвременните технологии и изкуствения интелект, ще се развиват и социалното учене и емоционалната интелигентност. Те се формират още от най-ранна възраст, а младежките центрове имат ключова роля в този процес“, подчерта проф. Цоков. В тази връзка бе коментиран и проектът по Плана за възстановяване и устойчивост за изграждането на младежки центрове в различни градове на страната, както и на Национален фокусен център за личностно развитие на деца и младежи в София. За тези дейности са предвидени 70 млн. лева, но към момента се констатира сериозно забавяне в подготовката.
„Една от спешните задачи пред мен и моя екип е да ускорим процесите така че не просто да усвоим европейското финансиране, но и да превърнем инициативата в работещ проект, който да даде нов облик на младежките политики“, каза образователният министър. По време на разговора стана ясно, че в Националния център в столицата се предвижда да бъдат провеждани обучения на младежки работници, образователни медиатори и други служители от центровете в страната.
