Напоследък стана порочна практика ученици и учители да се изправят един срещу друг в съда. И то, разбира се, подтиквани от родителите, в интерес на… децата?
Каква полза би могъл да има един родител и неговото отроче в битката с педагог? Освен да го научи на неподчинение и незачитане на авторитети, което, щом се е стигнало до съда, то вече си знае. Възпитанието отново излиза на дневен ред, особено неговата липса.
В днешно време всеки – малък или голям – си търси правата. Но какви са правата на учителя?
Знаем за милионите задължения, за все по-голямата бумащина, за ширещото се неуважение спрямо тази професия. Знаем за постоянните изисквания на институции и общество към учителя. Знаем за пренебрежителното отношение на мнозинството към работните часове в училище.
Но къде са му правата? И ако има такива, дали са върло защитени от синдикатите? Дали изобщо за защитени и се отстояват пред когото трябва?
Защото е лесно да вдигаме изискванията спрямо преподавателите, но даваме ли си сметка какво им коства да поемат върху себе си масовото неуважение и пропуските на родителите?
