България е сред петте страни с най-висок дял на младежи, които нито работят, нито учат, в Европейския съюз. Видимо най-важният фактор, който разделя активните от неактивните младежи е образованието – има много по-голям дял на хората, които са завършили основно и по-ниско образование, което блокира достъпа им до повечето сегменти на пазара на труда, се казва в анализ на Института за пазарна икономика.
Доколкото тенденцията е към увеличаване на търсенето на високообразовани специалисти дори за много от работните места в селското стопанство и ниските сегменти на индустрията, то можем да твърдим, че реализирането на пазара на труда на хора с ниско образование ще става все по-трудно.
Не е изненада, че самите неактивни младежи са с ниски доходи, но мнозинството от тях живеят в бедни домакинства, което създава значителни пречки пред активирането им. Сходно е наблюдението и при разпределението на доходите – докато работещите или учещи младежи следват структурата на доходите на населението като цяло, то неактивните се струпват близо и под линията на бедността.
Същевременно ромите са свръхпредставени сред неактивните младежи, като се наблюдават значителни различия в образователния профил – сред българите и турците има много по-голям дял на завършилите средно и висше образование. Това от своя страна означава, че разрешаването на проблема с неактивните младежи е неразривно свързан с интеграцията на ромите.
На преден план излиза и отражението на заеманата роля в семейството, по-ясно изразена при жените – данните сочат, че домакинската работа и грижата за деца са спирачка пред активното им участие на пазара на труда.
