В новите учебници по история и цивилизации за 10-ти клас установяването на комунистическия режим и прехода към демокрация след падането му през 1989 г. е поднесено манипулативно, подвеждащо или тенденциозно, коментират експерти.
Формално, обаче, изискванията са спазени и авторите на учебниците са си свършили работата. Така ли е наистина?
„Точно там е „подводният риф“, защото фактите, понятията, термините, са там, но начинът, по който са композирани и акцентирани, оставя впечатлението за един нормален политически процес, който в обобщителния урок звучи така: “вярно, че е нямало частна собственост и инициатива, но големите предимства на този режим са ускорената индустриализация и широките социални програми“, коментира проф. Евелина Келбечева, преподавател по европейска и българска история в Американския университет в Благоевград в предаването „Видимо и невидимо“.
Според проф. Келбечева, когато такъв извод се сложи, въпреки че в повествованието се споменават лагери, репресии и т.н., остава впечатлението, че това е един режим, едва ли не донесъл благоденствие и добро на българския народ. Т.е. този режим е модернизирал България.
Историкът припомня пред Bulgaria ON AIR, че в друг учебник пише, че Тодор Живков се грижил предимно за благосъстоянието на своя народ. По такъв начин, тълкуването на режима, 30 г. след падането му и осъждането му със закон в България, в рамките на Европа, базирана на идеологията на хуманизъм и на защита на гражданските права, остава грешно впечатление у 17-годишни деца, които не знаят абсолютно нищо за този период.
Проф. Евелина Келбечева е категорична, че това ще подрони мисленето на две поколения младежи, които тепърва ще започнат да учат по новата програма. Според нея, това е престъпление към гражданското общество в България.
