Изказване на Георги Апостолов, координатор на Национален център за безопасен интернет , по време на заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта в Народното събрание на 1 февруари 2022 г., по повод зачестилите случаи на онлайн тормоз между непълнолетни. Г-н Апостолов представи писмено позицията си по искане на г-н Асен Александров, директор на 51-о ОУ „Елисавета Багряна“ в София, за да се разсеят съмненията за нападки към учителите.
„Искрено се надявам с това да съм успял да разясня, че не е имало и няма никакви нападки и обвинения срещу българските учители, чиято ежедневна работа, усилия и сътрудничество с нас винаги сме ценили високо. Бих се радвал и медиите да поднесат извинение за отразяването, но едва ли това ще се случи“, казва той.
Противодействие на явлението онлайн тормоз между непълнолетни
Явлението онлайн тормоз възникна с появата на така наречения Web 2.0 – възможността на всеки потребител на интернет да създава и качва онлайн на свое съдържание. То представлява използването на интернет за нанасяне на емоционална вреда върху други хора. Много често той бива използван от деца и тийнейджъри като начин да обидят, отмъстят или просто да се пошегуват с приятелите си. Той има различни форми: създаване на фалшив профил в социална мрежа и разпространяване на обидна информация, публикуването на унизителни снимки или видеоклипове, изпращане на обидни или заплашителни съобщения.
Понякога онлайн тормозът е продължение на тормоз в реална среда – заснемане на агресивни действия или на физическо насилие срещу друг непълнолетен и качване на видеото в интернет с цел допълнително унижение. В този случай имаме реално извършено противоправно деяние – побой, нанасяне на телесна повреда, което попада под ударите на Наказателния кодекс и се предвижда наказание в зависимост от тежестта на телесната повреда от условна присъда до 10 години затвор. Но Наказателният кодекс предвижда особено отношение към ненавършилите 18 години и се набляга на възпитателните мерки, като препраща към Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. За образователната система е предвиден и така нареченият Механизъм за противодействие на училищния тормоз.
Както виждаме, наказателна отговорност се предвижда за реално извършени действия и физическите последици от тях. При положение, че дори за реално извършено насилие законът предвижда широка граница и започва от условно наказание или пробация, не е логично тяхното заснемане и разпространение в интернет да се отделя като самостоятелно престъпление, а още повече да се изисква по-тежко наказание от това за реалното действие. Но потърпевш може да заведе не наказателно, а гражданско дело за нанасяне на неимуществени вреди.
Проблемът с търсенето на отговорност за видео съдържание обаче е в това, че ако разпространителят сам не се е обявил публично, властите не могат да го идентифицират – за изискване на данни за него според Закона за електронни съобщение трябва да има извършено тежко престъпление с предвидено наказание над 5 години затвор. Именно затова Центърът за безопасен интернет още преди 4 години внесе в Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта в Народното събрание проект за промяна в Закона за електронни съобщения, така че да може да се идентифицира извършител на онлайн посегателство срещу дете, но той все още не е разгледан.
Законовата уредба на една държава е сложна система от взаимообвързани закони и всяко предложение за промени следва да отчита правната логика и степенуването на деянията и наказанията в зависимост от тяхната тежест.
Поради съкратения регламент на заседанието на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта нямаше достатъчно време да се изложи всичко описано дотук. Може би неудачният – макар и напълно фактически верен пример – с учителите, който предизвика остра реакция от страна на част от педагозите, целеше да представи по най-прост начин сложните правни ситуации, които би предизвикало въвеждане на наказателна отговорност за разпространяване в интернет на видео съдържание с насилие срещу и от деца. Естествено е, че появата на пореден подобен клип предизвиква най-широк отзвук именно сред учителите. Те препращат, препубликуват, споделят, коментират и реагират на такова съдържание, като така се оказват несъзнателно разпространители на съдържанието. Това се дължи на алгоритмите, по които действат социалните мрежи – колкото повече реакции предизвиква един такъв видеоклип, толкова по-висок приоритет той придобива и автоматично се разпространява до много по-широк кръг потребители. Този механизъм, за съжаление, не се разбира или не се отчита от повечето потребители, което например доведе и до огромната вълна от фалшива информация, заляла социалните мрежи.
Даденият по време на заседанието пример по никакъв начин не целеше да обвинява или дискредитира учителите, но неадекватното медийно отразяване на заседанието на практика изцяло изкриви целта и смисъла му, като изцяло пренебрегна контекста и по този начин – и същността на обсъждания проблем. Поради това се извинявам, макар че още по-голямо извинение дължат самите медии.
Най-адекватният и действащ начин за борба с некриминализираното разпространяване на съдържание с насилие остава докладването му – чрез механизма за докладване на самата социална мрежа или на Националния център за безопасен интернет. Като доверен докладчик на всички големи социални мрежи Центърът за безопасен интернет е свалял и ще продължи да сваля подобно вредно съдържание.
