Мнения Ученици Училища Учители

Доника Боримечкова: Виртуалната реалност е също толкова реална, колкото заобикалящия ни физически свят

Доника Боримечкова е психолог, с бакалавърска степен по Предучилищна и начална училищна педагогика и магистърска степен по Психология на развитието. От 10 години развива лична практика като психолог и терапевт на деца. Преподавател в Център за професионално обучение за социални дейности. Член на Световната Асоциация по психоанализа (WAP) както и на сдружение „Дете и пространство“.

„Когато един четвъртокласник е изградил добър тон на общуване във виртуалната реалност, е много по- малко вероятно като седмокласник да е изложен на по-сериозни рискове. Добрите отношения между родителите и учителите са ключовикакто за безопасността на децата във физическата среда, така и в дигиталната. Вярвам, че колегите, както учители, така и психолози, работещи в системите на образованието и грижите за деца, държат в ума си най- добрия интерес на децата“, казва тя.

Защо е важно да осъзнаваме, че онлайн безопасността не е даденост и да знаем, че онлайн тормозът може да се случи на всеки?

– На първо място е важно да си даваме сметка, че виртуалната реалност е също толкова реална, колкото заобикалящия ни физически свят. Така както е от голямо значение да се оглеждаме, пресичайки улицата, така е нужно да внимаваме и за онлайн безопасността си.

От каква възраст или клас е подходящо да говорим с деца и ученици по темата? 

– В момента, в който детето има достъп до устройство с интернет, трябва да се започне разговор за необходимостта от повишено внимание. Що се отнася до съвременните ученици, особено в горен курс, има много на какво възрастните да се учим от тях в това отношение. От голямо значение за безопасността на децата ни е ние, самите, като възрастни, да поддържаме високо нивото на дигитално- медийната си грамотност

Как учители и родители могат да си взаимодействат за осигуряване на онлайн безопасност на непълнолетните?

– Като общуват помежду си и не забравят, че са партньори в нещо изключително важно, а именно формирането на нови хора. Добрите отношения между родителите и учителите са ключови както за безопасността на децата във физическата среда, така и в дигиталната. 

Има ли разлика в подхода към ученици от малките класове и тези след 7 клас примерно? Какъв е?

– Има разлика в подхода, както и в естеството на темите, които вълнуват децата и близките им. Например за учениците до 4ти клас е важно да усвоят тъй нар. НЕТИКЕТ, докато за по- големите е нужно да се обърне внимание на по- друг тип теми – например заплахи, които са свързани с общуване с непознати в дигиталното. По същество, когато един четвъртокласник е изградил добър тон на общуване във виртуалната реалност, е много по- малко вероятно като седмокласник да е изложен на по-сериозни рискове. 

Какво, според Вас, е мястото на наказанието и санкциите под каквата и да е форма, при реакция на онлайн тормоз? Ако приемем, че и двете страни в конфликта са уязвими жертви, какво бихте препоръчали като подход?

– Санкции, спрямо всяка форма на насилие, би следвало да има. Добре е да се изяснят обстоятелствата около конкретните случаи, преди да се предприемат каквито и да е наказателни действия. Специфичното при онлайн пространството е, че не всичко е такова, каквото изглежда на пръв поглед. Дигиталното пространство е поле на въображаемото. Когато говорим за онлайн тормоз, кибер насилие, престъпления във виртуалното пространство, особено касаещи деца, препоръчвам консултация със специалисти. Такива са хората от Националния Център за безопасен интернет. Можете да ги откриете на консултативната им линия на телефон 124 123, в чат модула на сайта им или на мейл helpline@online.bg.

Има ли достатъчно подготвени учители и психолози, за да реагират при онлайн агресия и злоупотреба? А родители? 

– Трудно е да се отговори какво значи „достатъчно“ в тази проблематика. Нужно е постоянно да се стремим да ставаме по- добри в това, което правим. Вярвам, че колегите, както учители, така и психолози, работещи в системите на образованието и грижите за деца, държат в ума си най- добрия интерес на децата. А това само по себе си е достатъчно да ни има до детето, когато има нужда от подкрепа и помощ. Отново ще обърна поглед към Центъра за безопасен интернет. Те предлагат много обучения и подкрепа за учители и родители, както и за децата. 

Снимка: личен архив

Източник: Teacher.bg