България празнува този ден за 135-ти път. На 3 март 1878 г. в градчето Сан Стефано, днес квартал на Истанбул, е подписан мирният договор, сложил край на близо петвековното робство, под което се намира родината.
Подписи в документа поставят от руска страна граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов, а от турска външният министър на Империята Савфет Мехмед паша и посланикът в Германия Садулах бей.
Това е денят, чакан с най-голямо нетърпение в родната история. От 1396 г., когато пада Видин, до заветният 3 март в края на 70-те на 19-ти век, българите имат една мечта – свободата. Много поколения не я дочакаха, а други я изстрадаха и заслужиха. От Константин и Фружин до героите на Априлската епопея – всички те имат своето място в историческите летописи.
Чисто административните факти като това кои земи са включени в Третата българска държава разбира се за важни, защото те имат своето значение в бъдещите събития, но на този ден по-важна е първата глътка свободен въздух, поета от изстрадалия български народ.
От 1990 г. датата е обявена за национален празник.
Честит празник българи! Не забравяйте светлото дело на предците си и помнете винаги примера и саможертвата им!
