Блогът „В час“ се опитва да бъде полезен по една много сериозна и болезнена тема за родните училища – агресията в училище и като цяло проблемите учници.
13 начина да се справим с проблемни ученици
(Оригинална статия)
Автор: Габриела Миланова
Наскоро видях нещо ужасяващо. Не от тези малките, които да ме стреснат за момент, а от тези, които ме връщат пак и пак към видяното, вълнуват ме, плашат ме, карат ме да мисля, търся отговор, причина, да кроя планиве как да се справим, да се питам защо и пак да се завъртам в този кръг от мисли.
Не става въпрос за убийства, войни или политика, а за едно видео от една класна стая, в която се случва престъпление и не мога да си го обясня и да проумея как се е стигнало до там. (виж видеото)
Да, няма бой, но е също толкова тежко за мен да гледам сцената. После, когато споделих това с един мой ученик, той ми каза, че съм назад с нещата и видеото е старо. Може би сте го гледали и вие. Но то не трябва просто да се види. Нужен е план, действие, стъпки към изтръгването на всичката тази агресия, грубост, безочливост, липса на уважение и чувство за безнаказаност, несправедливост и безсилие.
Преди време, на страницата на „В час“ във Фейсбук, обсъждахме с една читателка, Мария Данева, темата за дисциплината в час, тъй като тя самата сподели, че учителите на сина й, в пристъп на безсилие, канят родителите на децата на „разговор за дисциплината на класа.” Тогава и двете се надявахме това наистина да е било разговор, а не просто размяна на обвинения. Ситуацията едва ли е била толкова тежка като по-горе показаната, но със сигурност никой проблем с поведението на учениците в клас не се решава с посочване с пръст, търсенето на виновници и безсмислени заплахи. Родителят на ученика, в ролята си на главен пример за подражание и възпитател, както и учителят, задаващ тона и атмосферата в час, имат силата да променят ежедневието на децата, а понякога и само единия може да успее.
Реших да съставя това своеобразно ръководство за овладяване на класната стая, справяне с проблеми в дисциплината и достигане до децата, които се държат на разстояние, черпейки от опита на професионалисти и добавяйки моя собствен опит и наблюдения. Източниците, които съм ползвала, ще намерите в края на статията.
- Когато дадем на трудните си ученици малко отговорност и роля на лидери, имаме шанса да преобърнем негативната им самооценка в позитивна. Естествено този план може да се окаже нож с две остриета и е необходимо да го прилагаме плавно и на малки стъпки. Можем да започнем с нещо малко, като да помолим ученика да отнесе съобщение до учителската стая и ако се справи да го помолим за нещо по-значително и забележимо, като да помогне на друг ученик, който не се справя. (Бойнтън)
- Проявявайте интерес ежедневно. С трудните ученици много по-трудно се създава връзка и взаимно уважение. Като учител, трябва да направите всичко възможно учениците да се чувстват забелязани и оценени. Дори просто да поздравявате всяка сутрин проблемните си ученици и да ги питате нещо свързано със спорт или тяхно хоби, ще успеете да демонстрирате интерес и загриженост. (Бойнтън)
- Не приемайте никоя постъпка на проблемен ученик лично. Агресията му/й не е насочена специално към вас, а е отражение на по-дълбок проблем, съществуващ у детето. Ако започнете да приемате нещата лично, само ще задълбочите негативното отношение помежду ви. (Бойнтън)
- Кажете на проблемните ученици, че разбирате как се чувстват. Да изразите разбиране към подбудите им не озачава, че подкрепяте действията им, но понякога децата имат нуждата да чуят, че чувствата им са истински, естествени, и нормални.
- Поддържайте темпото в час. Бавното преподаване или непланирани сегменти от часа дават възможност на всички ученици да загубят интерес, смисъл и концентрация, особено проблемните ученици.
- Освободете силата на подходящо високите очаквания. Въздействието на демонстрираните от вас високи очаквания към всички ученици е потвърдено от множество проучвания. Ако децата не получават чувство за предизвикателство, те губят интерес . (Бойнтън) Тук бих добавила от собствен опит, че за да имате право да изисквате много от тях, трябва да сте готови да им дадете много. Ако влизате неподготвени в час, закъснявате, свеждате уроците си до минимум усилия (като преписване на части от учебника, работа по някакво помагало тип „А сега упражнение 32… А сега упражнение 33…” или използвате стари материали, които и за вас не представляват никакъв интерес, а какво остава за учениците ви), то не можете да очаквате от тях да слушат, да спазват правила или просто да ви уважават като даденост. Много обичам цитата, че понякога учениците ни учат повече от това което сме, отколкото от това, което им преподаваме.
- Пазаренето не е опция. Свикнете с мисълта, че проблемните ученици са експерти в обещанията, пазаренето и манипулацията. Ако успеят да спазарят с вас отмяна на наказание, изгонване от час или обаждане на родителите, те просто ще повторят постъпката си в бъдеще с надеждата отново да ви спечелят с обещания. (Бойнтън) Аз бих добавила, че добрият учител не е задължително мек, приятен и отзивчив през цялото време. Ако искате да видите промяна в учениците си, имайте система от правила, които да налагате без изключения, за абсолютно всички и без да се поддавате на обещания тип „Госпожооо, само този път…”
- Подберете най-подходящото време, за да дисциплинирате. Ако изпуснете нервите си и започнете да крещите на ученик пред съучениците му, само ще предизвикате повече негативни чувства у него или нея, защото по този начин накърнявате авторитета на детето и го унижавате. Дори във вашите очи да не изглежда така, децата са много по-чувствителни от нас. Един разговор извън класната обстановка ще постигне много повече от всяка лекция, заплаха или обида в час.
- Уверете се, че детето разбира, че критикувате постъпката, а не него или нея. Не използвайте грешките на трудния ученик, за да го обявите за лош човек (или мързелив, глупав, несериозен и т.н.). Ако той или тя свикне да чува за себе си само негативни неща, това ще намали самооценката му/й и ще започне да се проявява още по-агресивно в часовете ви. (Бойнтън)
- Не питайте. Учителите често прибягват до разпит на проблемния ученик като форма на търсене на отговорност за поведението им в час. (Линсин) „Защо го направи? Защо пак си без домашна? Обясни ми защо, че не разбирам вече! Колко пъти обяснявам…” Въпроси като тези не помагат на детето да види вината си, а го озлобяват. Сърдитите и унижени ученици рядко подобряват поведението си в час.
- Не спорете. Ако започнете да се карате с учениците си, автоматично получавате равни позиции с тях в класната стая. А и губите уважението на децата, които бързо ще схванат, че положението се превръща във „вашата дума срещу тяхната.” (Линсин) Може би наистина най-трудното нещо за един учител е да се научи да контролира чувствата си в емоционални ситуации. Вместо да прибягвате до публичен спор, изведете разговора извън класната стая и не забравяйте да повторите пред всички очакванията си и евентуалните последици от неспазването на правилата. Учтивият учител е по-силен от разярения и невротизиран.
- Не хвалете без причина. Понякога мислим, че ако се държим по-мило с трудните си ученици и ги хвалим дори за най-минималните им постижения, ще ги накараме да ни харесват и слушат повече. Това обаче не помага, а кара ученикът да чувства, че не е на равни начала с останалите и лесно прозира манипулацията ни. Вместо това, хвалете искрено и целенасочено при истински резултати, за да запазите у всичките си ученици чувството за справедливост и обективност. (Линсин)
- И накрая, не се отказвайте. Никога не е късно да успеете да се сближите с проблемен ученик, да му вдъхнете доверие, да го насърчите и да му покажете, че колкото и провинения да извършва, вие няма да се откажете от него като човек. Понякога всичко, от което тези деца имат нужда е разбиране, внимание и човешко отношение.
Не е вярно, че няма смисъл. Това са деца и винаги има смисъл, колкото и да е излязла извън контрол ситуацията. Разбирам, че всичко това отнема усилия, нерви, енергия, но толкова много си струва, когато успеем. Разбирам също, че не винаги успяваме, но това не е причина да губим надежда и да ставаме озлобени и черногледи. Дори да се провалим двеста пъти, а да успеем веднъж, си струва. И това не са само думи. Кой друг, ако не ние, има толкова пряк контакт с тези деца и толкова потенциал да преобърне преживяванията им в час? Професията ни е прекрасна, а във всеки проблемен ученик се крие малко човече, което иска да бъде чуто и разбрано.
Благодаря ви и се надявам, че колкото и дълга да стана статията, има още много за дописване и вие ще ми помогнете да го направим. Каня ви не да се оплакваме, както правим през повечето време, защото с оплакване никой нищо не е постигнал, а да споделим това, което работи в класните ни стаи, това което е постигнало успех и животите, които сме успели да преобърнем. Сигурна съм, че всеки един от вас има богат опит, който да сподели и истории, истории, истории, които всички чакаме да чуем.
