„Тези няколко месеца направиха за подобряването на компютърните умения на учителите това, което няколко години не успяха да направят. В сравнение с миналата учебна година, училищата бяха по-подготвени за преминаване към работа в електронна среда от разстояние. Присъственото обучение в клас също има нужда от осъвременяване на методите на преподаване, което включва подходящото използване на ИКТ“, казва Цветанка Тодорова, старши учител по Информационни технологии в СУ „Цар Симеон Велики“, гр. Видин.
Цветанка Тодорова е старши учител по Информационни технологии и Ръководител на направление ИКТ в СУ „Цар Симеон Велики“, гр. Видин. Завършила е математика в Пловдивския университет и едногодишна следдипломна специализация по информатика в СУ „Св. Климент Охридски“. Участвала е в обучения по нови технологии в Малта, Рейкявик и Амстердам, към университетите в Бърно, Сантяго де Компостела, Талин и M-ITI в Мадейра. Сертификати MOS Word, Excel и Power Point 2013 и 2016. Професионалните ѝ интереси са насочени към интегрирането на работата по проекти в учебната програма, използването на web 2.0 инструменти, електронни платформи и социални медии в обучението. Обучител на учители по програми на МОН. Член на екипа, разработвал програмата по Информационни технологии за първи гимназиален етап. През март участва като обучител в уебинарите за работа с Тиймс, организирани в edu.mon.bg.
– Как протече за Вас първият срок от тази учебна година? Какво Ви изненада и какво се промени в сравнение с миналата учебна година?
За мен първият срок мина добре. Аз преподавам ИТ на ученици, които са в 11-и и 12-ти клас. Д,ори когато сме присъствено в училище, аз използвам Тиймс, за да организирам работата в час, с тази разлика, че учениците са пред компютрите в кабинет по ИТ, всички заедно. Но онлайн тестовете, използване на възможностите на Бележника на класа, Assignments и други ИКТ инструменти си остава същите.
Изненади нямаше, вече знаем каква е ситуацията, в която живеем, знаем рисковете при общуване, очакваше се втора вълна. Както снега през декември не би трябвало да ни изненадва, така и нещата, които се случиха последните 2-3 месеца, можеха да се очакват. В сравнение с миналата учебна година, училищата бяха по-подготвени за преминаване към работа в електронна среда от разстояние. Аз имам предимството да познавам добре средата Тиймс и имам дългогодишен опит в използването на ИКТ инструменти в преподаването. Сега помагам на други учители да се справят с предизвикателството на електронното обучение.
– Какви резултати очаквате от Вашите ученици? Доколко онлайн обучението е фактор за тях?
От моите ученици очаквам резултати, съизмерими с резултатите им, ако обучението беше в присъствена форма. Но аз говоря за моите ученици. Все пак различните училища и класове имат своите специфични особености.
Моите ученици приемат нормално дистанционното обучение по предмета, защото и преди пандемията използвахме Тиймс за организиране на работата в клас и за домашните задания, но към училищен домейн. Разбира се, всички предпочитаме живия контакт между хората, но това не означава, че не трябва да се стремим да направим най-доброто в тази ситуация и да се стремим постоянно да се учим как да преподаваме и учим онлайн.
Учителят трябва да работи постоянно за повишаване на своята квалификация. Практиката показва, че учениците, които са имали сериозно отношение към учебния процес при присъствена форма, запазват това отношение към часовете и при електронното обучение от разстояние. Но всички очакваме с оптимизъм нормализиране на обстановката в близките месеци и връщането към присъственото преподаване.
– Промени ли се атмосферата сред учителите и как? Какво научихте и с какви проблеми се сблъскахте?
Промени се отношението на учителите към ИКТ. Тези няколко месеца направиха за подобряването на компютърните умения на учителите това, което няколко години не успяха да направят. Пандемията и вирусът са нещо лошо, но заради тях и промяната в начина ни на живот, бе даден сериозен тласък за подобряване на ИКТ уменията на учителя, умението на учениците да ползват ИКТ за нуждите на обучението им и също има подобрения в дигитализацията на училищата.
– Какви са добрите и лошите новини за образованието, според Вас, в момента?
Добра новина е, че училищата се справят доста добре в синхронното обучение в електронна среда и има на какво да научим останалите европейски страни. Лошите новини ли? Аз винаги съм мислила, че лошите новини просто изискват смяна на подходите или количеството положени усилия, затова не мисля за проблемите, които стоят пред нас, като за лоши новини.
– Ще се ваксинирате ли или не и защо? Според Вас необходима ли е тестване на всички учители, за да се върнат реално в клас?
Аз лично бих се ваксинирала. Ние живеем в общество, работим с други хора, пазаруваме в общи помещения, ходим на кино и театър с други хора, затова, според мен, въпросът дали ще се ваксинира човек не е личен въпрос. Ако някой живее сам в гората или на самотен остров, негово лично решение е дали ще го направи. Но живеейки в общество, ние сме отговорни за своя живот, но и за този на околните. Разбира се, за хората с някои заболявания, решението за ваксина и коя да бъде, трябва да бъде взета в разговор с лекарите, за да се прецени, кое е най-безопасно за конкретния човек.
– Ако имахте възможност, какво бихте препоръчали на МОН за справяне с настоящата ситуация?
Бих препоръчала да се работи в насока повишаване на квалификацията и уменията на учителите за използване на ИКТ и работа в електронни платформи. Дори да не учим в електронна среда от разстояние, присъственото обучение в клас също има нужда от осъвременяване на методите на преподаване, което включва подходящото използване на ИКТ. Няма нищо по-мотивиращо учениците за учене от учител с харизма и излъчване, но представете си колко по-добре ще бъде, ако този учител има и много добри ИКТ умения.
