Росен Богомилов е ром и чупи със замах всички клишета за своя етнос. Той е учител.
На 28 години е заместник-директор на училище в София и е в ръководството на една от прогресивните и активни фондации за промяна на българското образование – „Заедно в час“. В CV-то му има още много, но това, което го прави интересен сега, не е миналото му, а какво иска да стане след няколко месеца. Преди две седмици той беше номиниран за евродепутат от партия „Зелените“ и ще бъде включен в общата листа на „Демократична България“ – обединението на зелените с „Да, България“ и ДСБ.
Два дни след номинирането му той избра да започне кампанията си от мястото, където е роден – малкото плевенско градче Койнаре. „Дано да е успешно. Много ми се иска“, казва директорката на тамошното училище СОУ „Христо Смирненски“ Даниела Цоньовска, докато прегръща бившия си ученик Росен Богомилов в залата на местното читалище. „При нас хората от ромски произход се реализират много добре. Имаме медици, икономисти“, добавя още тя.
Гласуването за кандидати за европарламента при „Зелените“ беше онлайн и на него Росен събира добра подкрепа. Той получи 91 точки, само с две по-малко от класираната на първо място Албена Симеонова, предприемач в сферата на биоземеделието.
От Койнаре до София
Докато чакат да започне първата среща на Росен като кандидат за евродепутат, той и директорката набързо обсъждат като колеги сухата статистика, която трябва редовно да изпращат до Министерството на образованието, за това колко ромски деца посещават училище и констатират, че тя е доста завишена и не отговаря на реалната картина. Заедно с директорката на срещата е дошла и учителката по физика на Росен Марияна Димитрова.
„Аз съм издънката на семейството“, казва Росен. От дълги години родителите му работят в Англия, а брат му – в Чехия. Той обаче никога не е мислил за работа в чужбина, а е искал да се реализира в България. Благодарен е на родителите си и на учителите в Койнаре, които са му помогнали за това, както и на преподавателите му от Великотърновския университет. „Детската ми мечта беше да стана учител, но аз много не вярвах, че мога да я постигна. Преподавателите ми бяха тези, които ми помогнаха да повярвам в себе си и да не се отказвам“, споделя той. Казва, че докато е живял в Койнаре, не помни да е имало сериозно напрежение на етническа основа между българи и роми. Една от причините за мирното съжителство според Росен е фактът, че българските и ромските деца учат заедно, което е изградило междуличностни разбирателства и жителите на града се ценят като хора, не като етнос. „Другата причина е, че в махалата не се говори ромски. Моето поколение не знае ромски. Поколението на моите родители също. Затова ромските деца от града имат възможности за развитие, защото не са обременени от стереотипите“, казва Росен. С предразсъдъците към ромския етнос обаче се сблъскал в София. Разказва, че в столицата е преминал през повече от 20 интервюта за работа като учител. „В някои училища ми беше казано, че е супер, че имам професионално портфолио за учител, но не биха рискували да ме вземат на работа“, добавя той.
Съжалява обаче, че ангажиментите му в София не му позволяват по-често да се връща в Койнаре. Обяснява, че в градчето живеят около 5 хил. души, но като в повечето малки населени места хората трудно си намират работа. Преди години по-голямата част от тях са работили във военния завод „Бета“ – Червен бряг, но след фалита му основното препитание идва от шивашките цехове в града и от земеделието.
Моята експертиза е в сферата на образованието
„Образованието е моята силна експертиза. Това е областта, в която се чувствам най-силен и най-уверен, а и това е моята кауза от университета до ден днешен“, казва Росен пред дошлите в читалището негови съграждани от Койнаре. Добавя и че, ако бъде избран за евродепутат, това ще е сферата, в която ще работи и в Брюксел. Поставил си е три приоритета. „Първото направление, в което бих искал да работя, е свързано с образователни политики за българите в чужбина. Много от нас имат близки, познати и роднини в чужбина и за мен е важно да говорим за българите в чужбина и за техния образователен статус. Българският език трябва да може да бъде избиран като матуритетен във всички европейски страни“, смята той. Другият проблем, за решаването на който ще работи, е децата, които се връщат от чужбина, и тяхната интеграция. „Трудно успяваме да задържим в училище децата, които се връщат от чужбина. В това отношение нямаме политики. „Трябва да имаме ясна стратегия за това къде в чужбина са нашите деца, какво правят и какви биха били възможностите им, връщайки се в България“, казва Росен.
Третият му приоритет е свързан с успешното интегриране на маргинализирани групи на пазара на труда. „Когато говорим за хора от ромското малцинство или за други етнически групи, ние трябва да говорим в контекста, в който живеят и в който се намират, и не бива да слагаме всички под общ знаменател“, смята той. Дава пример с Койнаре, където българите и ромите са си изградили отношения и няма такова напрежение между тях, каквото има в други населени места. „Затова, когато говорим за маргинализирани групи, ние трябва да подхождаме диференцирано“, казва Росен. Убеден е, че политиката за интегрирането на ромските малцинства и конкретно на пазара на труда минава през образованието.
Въпросите от залата
По време на срещата присъстващите в залата задаваха на Росен различни въпроси. Марияна Димитрова споделя, че децата, които живеят в другите европейски страни, не знаят български език. „Те говорят испански и не се чувстват българи. Как да ги мотивираме да научат български? Според мен към този момент това е кауза пердута“, казва тя. „Към този е така и няма универсална формула за справяне с този проблем. Но ако успеем да прокараме като европейска политика децата в чужбина да изучават майчиния си език, ще постигнем успех“, отговаря Росен. Той дава пример от учителската си практика с деца, които са родени в Германия и изобщо не са знаели български език, а са на 14 години. „Това, което предлага образователната ни система, е това дете да се върне години назад. Това за мен е недопустимо. В този случай за тях има два изхода – или децата да напуснат училище, или заедно с родителите си да се върнат отново в Германия. Тогава се срещнах с началника на регионалното управление, с експерта, който отговаря за училището. Седнахме и обсъдихме бъдещето на тези деца. Съгласихме се, че ще им дадем възможност да се обучават и да получат две години за една. Тези деца не само че завършиха, но и показаха добри резултати по български език при националното външното оценяване“, разказва Росен. Мъж от залата констатира, че „нещата няма да се оправят, докато няма работа“. „Той ще отиде и ще открадне“, казва човекът, сравнявайки ситуацията сега и тази отпреди демократичните промени, когато по думите му хората са имали „образование и работа“. „Не е истина, че по времето на комунизма всички роми са ходили на училище и всички са били образовани. В момента при мен се обучават над 150 души, които са живели по времето на комунизма и са били в статистиката, че са завършили училище, но те нямат образователен ценз. Как тези хора биха се реализирали на пазара на труда, каква работа би им дал ти, ако си работодател“, отговаря Росен.
След това разговорът продължава около проектите в образованието и по-специално за този за ограмотяването на възрастни хора. „Това беше проект на хартия“, казва Марияна Димитрова. Директорката на училището Даниела Цоньовска също се съгласява, че идеята на проекта е била добра, но реализацията – не. „Бях бесен, когато се отчиташе напредък по този проект, защото нямаше напредък. Имах трима родители на мои деца, които с такъв документ отидоха да искат да изкарат шофьорски курсове, защото си мислеха, че като го имат, той може да им служи за нещо. Има други механизми, по които ние можем да образоваме такива хора и да им даваме смислено образование“, казва Росен.
Учителката по физика кани Росен да отиде в училището в Койнаре и да се срещне с учениците от ромски произход. „Опитвам се да ги мотивирам, като им разказвам за теб. Казвам им, че има такъв човек от Койнаре, който е стигнал далеч. Аз им казвам, но ако ти им го кажеш, на теб ще ти повярват“, заявява Димитрова. А Цоньовска му пожелава да стане евродепутат и да защитава каузата за достойно заплащане на учителския труд. „Не изоставям битките, които водя. Независимо дали ще стана евродепутат, ще продължа да отстоявам каузите“, обещава Росен. Неговите шансове да се озове в Страсбург на тези избори наистина не са много големи. Листата на „Демократична България“ може и да има шансове за един или максимум двама евродепутати, но вероятността Росен Богомилов да мобилизира голяма подкрепа и с преференции да се нареди сред тях е по-скоро малка. Дори и да не влезе обаче, по всички личи, че за него това няма да е поражение. Той ще продължи да чупи шумно клишетата за ромския етнос, което е и истинската му победа.
