Учители по музика, хореография и изобразително изкуство в училищата с профил „Изкуства“ внесоха писмо в президентството, НС, МОН и в централите на СБУ и Синдикат „Образование“, информират от учителската инициатива, пише БГНЕС.
„Това писмо е реакция на представените от МОН проекти за учебни програми, които превръщат съществуването на профилите по изкуствата в теоретична възможност без условия за практическа реализация.
Училищата с профили „Изкуства“ съществуват вече три десетилетия, имат история, богата на творчески изяви, награди и признание, често надхвърлящо държавните ни граници. В същото време те са поставени в положение на постоянен финансов недостиг, тъй като за разширеното обучение по изкуства до седми клас не се дават никакви средства към делегираните бюджети. Субсидия има само за гимназиалните класове, но как едно дете ще избере да се занимава с изкуство едва на 14-годишна възраст, ако до този момент не е имало подобни занимания? Част от условията за прием в тези паралелки са нецелесъобразни, а някои дори дискриминационни по отношение на кандидатстващите ученици и на профилираните училища, но въпреки многократните предложения за корекции, до този момент няма промяна“, заявяват учителите.
В писмото се казва още, че е нужен коментар по отношение на съдържанието на новите учебни програми. Педагозите отчитат драстичното намаление на часовете, което не може да осигури необходимото равнище на подготовка.
„Отпадането на профила „Хореография“ говори за пренебрегване на едно обучение, тясно свързано с българските традиции и приобщаващо към тях деца от различни етнически групи. Отново липсва всякакъв диалог по темата за обучението по изкуства до седми клас, нещо повече – вече се очертават още три години без часове по изкуство (8-10 клас). На този фон буди недоумение оптимизмът относно сформирането на профилирани паралелки във втория гимназиален етап“, се казва още в писмото.
Профилите и разширеното обучение по изкуства дават възможност на ученици от различни социални групи в обществото да развиват своите творчески способности. Често това е единствената възможност на средностатистическия български родител да осигури занимания с изкуство на талантливото си дете. Голяма част от учителите по изкуства днес са възпитаници на тези училища и запазването на профилите е в пряка връзка с бъдещето на учителската професия в тази област.
„Може би най-важната им мисия обаче е формирането на културни хора. Възпитанието на отношение към изкуството започва от най-ранна възраст и ако по някаква причина (а в последно време има много причини) началото не е поставено в семейството, само училището може да срещне детето с различните изкуства, да му помогне да ги опознае, да израства чрез тях и да ги направи част от себе си. В същото време задължителните часове за тези предмети са сведени до минимум“, посочват учителите.
„Всяко дете носи в себе си заложби за занимания с различни изкуства, но е необходимо да попадне в развиваща среда, за да ги прояви. Именно такава среда предоставят училищата с разширено обучение и профили по изкуства. Чрез личния си опит в свирене на различни класически и народни музикални инструменти, в българските народни танци, в изящното и приложното изкуство, децата израстват като ценители на културата и традициите, което залага основа за възпитанието на следващите поколения. Преди да се предприемат важни промени в обучението по изкуства е добре да се вземат под внимание много фактори и да се работи в сътрудничество с профилираните училища. Учителите, които работят в тях са висококвалифицирани специалисти с богат опит и могат да бъдат полезни на МОН“, се казва още в писмото.
Документът е подписан от повече от 1000 учители от 22 учебни заведение с разширено и профилирано обучение по изкуства. Към него се присъединяват и няколко висши учебни заведения, както и редица културни институции от различни градове на страната. Всички те настояват за активен и конструктивен професионален диалог и отговорно отношение от страна на институциите, за да просъществува изкуството в българското училище.
