Бъдещите учители не се стараят да трупат знания по конкретни учебни предмети, а се съсредоточават върху педагогическите и методическите знания. Това са част от резултатите от национално изследване на системата на подготовка на педагогическите кадри у нас, проведено между март и ноември 2015 г. от Факултета по педагогика на Софийския университет. Интервюирани са над 2000 учители, директори, университетски преподаватели, експерти от регионалните инспекторати и студенти.
На въпрос „В какво процентно съотношение според вас би трябвало да бъдат следните типове знания и умения?“, студентите по педагогика поставят на първо място педагогическите знания – 31%, следвани от методическите – 26% и психологическите – 23%. Едва на четвърто място са поставени специално-предметните знания – 20%.
Снижаването на техния дял, особено за учителите от 5-и до 12-и клас, създава предпоставки за драстично снижаване на качеството на образованието като цяло, защото преподавателят няма как да е добър, ако не владее материята, която следва да преподава, обясняват експертите от СУ, цитирани от в. „Сега“.
Точно знанията по конкретните предмети са по-високо оценени от действащите учители, директори, експерти и университетски преподаватели, които виждат по-голям смисъл от тези знания, отдавайки им между 24 и 28% тежест. Все пак делът им е подценен, имайки предвид, че дори най-висококвалифицираният в педагогическо, психологическо и методическо отношение преподавател няма как да се изяви като добър учител, ако не владее съответното учебно съдържание.
Източник: actualno.com
