„За правителството образованието е национален приоритет. В една толкова сложна финансова ситуация, бюджетът за образование не само не е намален, но и номинално увеличен с над половин милиард лева, в сравнение с миналогодишния, “ каза министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков при представянето на приоритетите и екипа си. По думите му са гарантирани инвестициите в материална база, дейността на националните програми, както и изпълнението на ангажимента към учителите – заплатите да бъдат 125% от средната заплата за страната.
„Образованието, повече от всеки друг сектор, се нуждае от приемственост и еволюция. Без това не са възможни значими промени нито в училищното, нито във висшето образование, а също и в науката“, посочи той и допълни, че много важна за него ще бъде и работата в екип.
Министърът обяви, че ще поиска от следващата година работите на седмокласниците да се проверяват приоритетно и резултатите да се публикуват по-бързо. Той обясни, че през тази година випускът на седмокласниците e много по-голям от миналогодишния и това е предпоставка изпитите да се публикуват в последния ден. „За мен обаче е важно да направим всичко по силите си да дадем спокойствие на учениците и родителите. Затова и от следващата година ще се подобри организацията. Заедно с това обмисляме и провеждането на изпита да бъде с една учебна седмица по-късно, за да дадем възможно най-много време за подготовка“, обясни той.
МОН иницира преглед на изпитите и резултатите през последните 3 години, за да видим как, къде и какво можем да променим, за да станат по-обективни. Заедно с това ще се продължи с прегледа на учебните програми. „Искаме да намалим фактологичното възпроизвеждане на знания и да ориентираме изпитите и обучението повече към придобиването на знания и умения“, каза проф. Цоков. Той не изключи възможността промени по отделни предмети да бъдат застъпени още от следващата учебна година.
За сектор образование са предвидени 1,33 млрд. лв. по Плана за възстановяване и устойчивост. „При правилно и ефективно управление, с тези средства можем качествено да променим системата“, подчерта министър Цоков. По думите му обаче се установяват някои забавяния в отделни проекти и са нужни спешни действия, за да се гарантира ефективното използване на средствата. Забавени са сроковете по проекта за изграждане на национален и три регионални SТEM центъра. Общата заложена сума за проекта надхвърля 30 млн. лв. Под риск са и около 10 млн. лв. предвидени за изграждане на национален младежки център. „Най-притеснително е положението със STEM центровете, но виждаме и други области с натрупани забавяния“, поясни министър Цоков.
Той съобщи и за проблеми с приключване на проекти по предишни оперативни програми, сред които е и доизграждането на платформата за проект „дигитална раница“ и обученията за учители, които да разработват ресурси. „Търсим бързи решения съвместно с министерството на електронното управление, за да не се допусне загуба на европейско финансиране“, каза министърът.
Стартира преглед на над 40 законови и подзаконови нормативни актове в системата на образованието, съобщи още проф. Цоков. „Един от най-сериозните проблеми в системата е голямата административна тежест. Учителите и директорите са се превърнали в голяма степен в администратори“, посочи министърът.
„Една от първите ни задачи, по която вече имаме разговори с Министерството на здравеопазването, е как да засилим педагогическата подготовка в яслена възраст“, каза още Галин Цоков. Той обясни, че сред другите теми в предучилищното образование е създаването на нормативна възможност детските градини да могат да кандидатстват за статут за иновативни.
Сред приоритетите е и подобряване на обучението и квалификацията на учителите – с повече практика, както и синхронизиране на държавните образователни стандарти. Като сериозен проблем бе посочена подготовката на студентите по педагогика, но и продължаващата квалификация – да е насочена към спецификата на конкретното училище.
Министър Цоков ще разчита на експертизата на своите заместници в различните сфери. Заместник-министър с ресор предучилищно и училищно образование ще бъде Емилия Лазарова, която е с много богат педагогически опит, а през последните 15 години е директор на едно от успешните училища в София – Втора английска гимназия. Мариета Георгиева заема за втори път поста на заместник-министър в МОН. В нейния ресор са едни от най-приоритетните теми – професионалното образование и обучение. Тя също има богат опит, била е и дългогодишен директор на професионална гимназия „Проф. д-р Асен Златаров“ във Видин. Проф. Генка Петрова, която ще отговаря за висше образование и наука, е за четвърти път на този пост в МОН. Тя е преподавател в Медицинския университет в София със стотици научни публикации в своята сфера. Наталия Митева притежава богат международен опит в образованието и на нея ще се разчита за намиране на най-верните и най-бързите решения свързани с Плана за възстановяване и устойчивост, както и в проектите, по които МОН е бенефициент. Началник на кабинета е Наталия Михалевска, която е дългогодишен служител на МОН, като до момента е била директор на дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“.
