Вече бившият министър на образованието и науката проф. Анелия Клисарова излезе с обръщение към всички, с които тя и екипът й са работили през последната година.
Уважаеми учители, университетски преподаватели, учени, студенти, родители, ученици,
Позволете ми най-искрено да Ви благодаря от мое име и от името на екипа ми за конструктивния диалог, който имахме през тази една година. Да Ви благодаря, че участвахте активно с мнения и предложения в работата на Министерството на образованието и науката.
Смятам, че екипът в МОН положи много усилия в трите основни области от дейността си – наука, висше образование и средно образование.
Изключително сме удовлетворени от факта, че след непрекъснатите спорове около Фонд „Научни изследвания“ (ФНИ), в пряк диалог с учените, успяхме да съгласуваме Правилника и условията за кандидатстване по проекти и вече има обявена нова сесия на ФНИ. Подадени са 780 проекта. Започнахме и разплащане по 44 проекта за съфинансиране по Седма рамкова програма – процес, който беше забавен от 2009 г. Подготвихме Пътната карта за научна инфраструктура-изключително важна за развитието на научните изследвания в България и за връзките ни с Европа и света.
Важен момент в нашата работа беше и подготовката на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ – първата програма, която МОН ще управлява.
Един от основните моменти в областта на висшето образование беше приемането от Министерски съвет на Стратегия за развитие до 2020 г., каквато до момента нямаше.
Надяваме се, че тя ще бъде одобрена от депутатите от следващото Народно събрание, защото е изключително важна както по отношение на управлението и финансирането на висшите училища, така и по отношение на качеството на образование. Центърът за развитие на човешките ресурси вече има подписан договор с Европейската комисия за администриране на новата програма за образование, обучение, младеж и спорт – ’’Еразъм +’’.
Едно от най-големите предизвикателства в началото на мандата беше подготовката и приемането на нов закон за училищното образование. Предизвикателство, защото бяхме наясно, че образованието се нуждае не само от закон, а от цялостна реформа, която трябваше да започне първо от бюджета. Започнахме я. Правителството с министър-председател Пламен Орешарски определи образованието като приоритет и за първи път от четири години бяха заделени повече средства за това направление. Смятаме, че бюджетът за образование в следващите години не бива да пада под 4 процента от брутния вътрешен продукт. Времето на този едногодишен мандат не стигна, за да довършим това, което приехме като план.
С ясното убеждение, че образователната система засяга не само бъдещето на децата, но и на държавата като цяло, взехме решение, че водещ в работата ни по отношение на подготовката на закон, предполагащ реални реформи, ще бъде принципът на приемственост. И още по-важно – принципът за равен достъп до образование за всички деца в България.
Приехме за основа многото свършена работа от 2008 г. досега и продължихме напред. Приехме, че проектът на закон, гласуван на първо четене от 41-то Народно събрание, ще бъде базата. Категорични бяхме, че задължителната възраст за предучилищно обучение остава 5 години. Приехме и постановките в проекта, свързани с обучението и образованието на деца със специални образователни потребности.
Не се получи така обаче с разработените проекти на нови учебни програми. Първият сигнал беше реакцията на медиите за промените в учебния материал по български език и литература. Оценката за отпадане на автори и произведения не само на медиите, но и на цялото общество, бяха знак, че подготвените проекти нямат обществена подкрепа. Последва и недоволство по отношение на предлаганите промени по история и цивилизация, по информатика и др.
Винаги сме твърдели, че промените в образованието, дори и много належащи, не бива да се налагат без диалог и широка обществена подкрепа. Затова проведохме редица срещи с учители, с родители, с регионалните инспекторати, с представители на местната власт, с неправителствени организации, със социални партньори. Целта беше да чуем и експертите, и хората, които пряко ще трябва да изпълняват закона. Организирахме и обществено допитване чрез онлайн анкета на електронната страница на сайта на Министерството на образованието и науката, в която участваха близо 9000 души.
Като резултат от срещите и допитването се очертаха някои основни моменти, които според нас трябва да бъдат част от нов закон за образованието.
Целта на закона е да гарантира еднакво ниво на масово образование, да гарантира равен достъп до образование за всички деца. Да гарантира качествено образование във всички училища – да не говорим повече за малки и големи училища, да не говорим за елитни и по-малко елитни училища. Да гарантира ниво на грамотност на завършващите всеки етап на образование. Да гарантира функционална грамотност, необходима за бъдещото успешно развитие на завършващите училище. Да гарантира, че децата на България ще бъдат мислещи и можещи, способни да решават проблеми в житейски и в професионален план.
Кои според нас са реалните стъпки, чрез които може да се постигнат тези цели?
1. В системата на основното образование да има само един учебник по предмет за всеки клас.
Трябва веднага да признаем, че тази идея среща съпротива в част от обществото. От учебната 2003-2004 година по закон се одобряват не повече от три учебника по всеки учебен предмет за всеки клас, но трите букварчета не помогнаха на децата да станат по-грамотни.
Идеята за одобряване само на един учебник по всеки предмет е най-вече обвързана със съдържанието на учебника. Предложението ни е учебниците да бъдат писани предимно от действащи учители, а да бъдат оценявани от експерти, преподаватели, родители, ученици, от цялото общество, като Министерство на образованието и науката реално да поеме своята отговорност за текстовете в тях.
Същевременно учителите да имат свобода сами да избират помагалата и методите на преподаване, по които ще работят с децата, в зависимост от потенциала на класа и от нивото знания, които имат учениците.
2. В началния етап да се повтаря четвърти клас, ако ученикът не е показал необходимите знания и умения.
Европейските практики и стандарти са важни, но сме категорични, че те не бива механично да се привнасят в системата на българското образование, а трябва да бъдат съобразени с действителността. В крайна сметка всяка държава има собствени цели и национални интереси, за които трябва да работи. Изискването да не се повтаря клас води до отчитане на добри резултати за броя на отпадналите от образователната ни система, но не води до качество. Учениците, които преминават в пети клас със слаба оценка, не са достатъчно подготвени и заради неовладени знания и умения рискуват да отпадат от системата.
3. Да се въведе задължително обучение по чужд език още от втори клас във всички училища.
По този начин всяко дете ще има равен достъп и възможност да получи знания по чужд език, без да се налага родителите да го записват на частни уроци. Някои ще кажат, че няма да достигат учители по чужд език. Ще ги обучим. Ще ги квалифицираме, за да могат децата ни да бъдат адекватни на глобализирания свят. Днес няма как да не знаеш поне един чужд език, да не знаеш английски език и да страдаш от това, че нямаш възможност за комуникация.
4. Основно образование да се завършва след 8. клас с национално външно оценяване, като отпаднат външното оценяване и кандидатстването след 7. клас.
Това ще позволи задължителният учебен материал да бъде разпределен по-ефективно, за да има време за затвърждаване на знания и за практически упражнения. Ще даде възможност на учениците на 15 години да направят осъзнат избор между профилирано или професионално образование с оглед на бъдещата си професионална реализация.
5. Последният клас на основното образование – 8. клас, да бъде клас за интензивна подготовка.
По подобие на съществуващия в момента клас за интензивно изучаване на чужд език, в 8. клас на основната степен интензивна ще е подготовката по чужд език и по информационни технологии. Такава мярка отново е в полза на равния достъп до образование за всички ученици, без да има значение къде живеят – в голям или в малък град, и къде учат – в малко или в голямо училище.
6. Гимназиалната степен да е от 9. до 12. клас, без да се дели на два етапа.
Дискусионна е предлаганата досега философия гимназиалната степен да бъде разделена на два етапа – от 8. до 10. клас и от 10. до 12. клас, което според нас може да доведе до отпадане на ученици от образователната система след 10. клас.
Сериозна стъпка за предотвратяване на отпадането от образователната система в гимназиалната степен е въвеждането на дуалната система, при която учениците ще се обучават в реална работна среда и ще получават заплащане за труда си. Първата стъпка в тази посока вече направихме с промените в Закона за професионалното образование и обучение, но не стигна време, за да приложим идеите за дуалното обучение на практика. Много фирми вече са готови да дават стипендии, за да обучават кадри за собствените си нужди. Благодарим на Комисията по образование и наука и народните представители, които постигнаха консесус по текстовете в закона и гласуваха в подкрепа на професионалното образование.
7. Дванадесети клас да бъде клас за подготовка за университета
Какво означа това? Учебните планове и програми да позволяват учениците да се подготвят по предметите, с които са избрали да кандидатстват във висше училище. Това ще даде възможност за по-плавно преминаване от средното към висшето образование.
Зрелостниците, които са избрали професионално обучение, ще имат възможност в тази последна година за интензивна практика за повишаване степента на квалификация. Наред с това до последния клас да се изучават български език и литература, история и география.
5. В съответствие с приетата Стратегия за развитие на педагогическите кадри, която беше одобрена от цялото общество, законът трябва да отделя специално внимание на учителите
С тази Стратегия екипът ни си постави задача за връщане на доверието в българския учител. Вече се работи учителската професия да стане регулирана професия, което дава възможност за уеднаквяване на стандартите за обучение на бъдещите педагози и за привличане на млади преподаватели в училищата.
Първата стъпка вече е направена. След диалог със социалните партньори, за което им благодарим, през юни тази година беше подписан нов колективен трудов договор в системата на образованието. Заделени са средства още тази година да бъдат увеличени началните заплати на учителите, което ще гарантира равнопоставеност, без да има значение къде работят – в голям или в малък град, в голямо или в малко училище.
Убедени сме, че учителят е най-важният фактор, за да бъдат българските деца грамотни и знаещи, поради което държавата трябва специално да обръща внимание на учителските кадри – на условията на труд, на заплащането, на възможностите за постоянно повишаване на квалификацията.
Вместо заключение
Вярваме, че принципът на приемственост, който ние възприехме като водещ в нашата работа, ще остане водещ за управляващите системата на българското образование. Защото само по този начин могат да се намерят най-добрите решения.
Не смятаме, че отричането на всичко започнато или направено е пътят, по който трябва да се върви, за да се реформира успешно и най-вече ефективно образователната система.
Същото важи и за управлението на държавата.
Източник: Пресцентър на МОН
