Диян Стаматов, председател на Съюза на работодателите в системата на народната просвета и директор на столичното 119-о училище, постави няколко задачи пред бъдещия министър на образованието, в пост във ФБ.
Ето някои от тях, които, според него, биха променили образованието ни“:
„- Сериозна промяна в учебните програми – рязка промяна на това КАК се учи! Понятия и теми, които са жизненоважни и приложими утре, а не факти, дати, наизустяване на излишни и празни страници; Промяна, която да даде възможност за изява на всеки ученик в неговата най-силна страна, без да има малки общи пропуски;
– Свобода в работата на учителите – свобода в преподаването, в методите, в гъвкавост кога да бъде представена една или друга тема; колко дълго да стоим на един или друг раздел; дали да прескочим нещо за учениците ни;
– Различен поглед на ролята на регионалните управления – силно подкрепяща, насърчаваща роля, а не важният началник, който не знае какво проверява, но иска да е всичко по-друг начин; Колко по-различно биха стояли в обществото ни с днешни задължения, а не с размити и многопосочни, силно архаични “задачки”;
– Иновациите в училището – като мотивиращ стимул да им бъде по-интересно на учениците всеки ден; като важната страница на новото в училището; като стъпката към хибридни предмети и нови учебни планове;
– Да излезем от “святата” роля на документа. “Документ има, значи всичко е наред-казва проверяващият”. Нищо, че са налице нулеви резултати. Толкова ни е затрупала тази бумащина, че сме станали нейни административни роби. Намаляване на стратегии, планове, планчета, купища справки, описания. За да има повече време за ученика;
– Стройна промяна в системата на оценяване – учене не на знания, а на умения. И оценяване не на наизустеното, на моженето и прилагането на наученото. Изпитите и тестовете да бъдат с практична насоченост, изпити на смислени умения;
– Ученето на “трудните” деца в едно с всички. Първата стъпка в “приобщаването” показа, че отново работим повече за документа, отколкото за смислена и сериозна подкрепа на всеки ученик. Да дадем свобода на учителя! Но и ангажимент родителя да се вслуша в учителя и екипа, за да има смисъл от това, което се прави. Още нещо… днес има много деца нуждаещи се от подкрепа, но родителят не признава тази потребност. Време е за следващата крачка- дайте правото на училищния екип да има важната дума за ежедневна подкрепа и ангажимент – родителят да се съобразява с учителя и училището.
– Осмисляне на времето на “занималнята” в превръщането ѝ в най-интересната и желана част от училищното време. Тогава, когато “заниманията по интереси” дават увереност и сила на всеки ученик и времето прекарано в тези часове е игра, свобода, но и новото днес“. Какво бихте прибавили?
