Изданието за 2022 година на Рейтинговата система на висшите училища в България регистрира рекордно ниска безработица сред новозавършилите висшисти, както и подобряване на резултатите по всички останали индикатори, измерващи връзката на висшето образование с пазара на труда. Актуализираните данни в системата също така показват продължаващо повишаване на дела на чуждестранните студенти в България, както и увеличаване на броя и влиянието на научните публикации на българските висши училища.
Независимо от негативните икономически ефекти, свързани с Ковид пандемията и войната в Украйна, делът на регистрираните безработни сред българските граждани, завършили през последните 5 години висше образование в страната, спада до рекордно ниско равнище от 2% при нива от 3,5% през миналата година. Това е най-ниската регистрирана безработица сред завършилите откакто съществуват данни за този индикатор в Рейтинговата система, която за първи път беше публикувана през 2011 година. Останалите показатели за реализацията на завършилите на пазара на труда също продължават да се подобряват, достигайки до рекордни за последното десетилетие стойности. Делът на завършилите, които не се осигуряват в страната, спада до под 17% през 2022 година от над 25% през 2014 година. Делът на наетите висшисти, които през първите 5 години след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше образование, нараства до над 54% през 2022 година от под 46% през 2014 г. Средният осигурителен доход на завършилите също нараства, достигайки до 1647 лева през 2022 г. при 1520 лева през миналата година и едва 867 лева през 2014 година.
Въпреки тези позитивни тенденции, новото издание на националната рейтингова система за поредна година показва, че съществуват големи различия в средните нива на доходи, безработица и приложение на придобитото висше образование в зависимост от завършеното професионално направление, както и в зависимост от завършеното конкретно висше училище дори и в рамките на едно и също професионално направление.
Най-ниска безработица (под и около 1%) се наблюдава сред завършилите професионалните направления „Медицина“, „Фармация“, „Стоматология“, „Военно дело“ и „Математика“, а най висока сред завършилите „Социални дейности“ (3,7%). Най-висока степен на приложение на придобитото висше образование (над 90%) се наблюдава сред завършилите „Медицина“, „Военно дело“ и „Теория и управление на образованието“, а най-ниска сред завършилите „Туризъм“ (21%). Най-голям дял (над 90%) от завършилите се осигуряват в България сред тези, които са се обучавали в направленията „Теория и управление на образованието“, „Военно дело“ и „Фармация“, а най-малък – сред завършилите „Транспорт корабоплаване и авиация“ (67%).
Най-висок среден облагаем доход получават завършилите „Информатика и компютърни науки“ (3456 лв.), следвани от тези, които са завършили „Математика“ (2771 лв.), „Комуникационна и компютърна техника“ (2731 лв.), „Медицина“ (2711 лв.), „Обществено здраве“ (2703 лв.), „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“ (2634 лв.) и „Металургия“ (2510 лв.). На ниво конкретно висше училище най-високи облагаеми доходи получават завършилите „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет (5592 лв.), следвани от завършилите „Администрация и управление“ в Американския университет (4568 лв.) и „Информатика и компютърни науки“ в Нов български университет (4333 лв.).
Най-висок среден успех от дипломата за завършено средно образование имат студентите в първи курс за учебната 2021-2022 година в направленията „Медицина“ (5,58), „Фармация“ (5,56), „Стоматология“ (5,53) и „Ветеринарна медицина“ (5,40). С най-нисък успех от завършено средно образование са първокурсниците в направление „Металургия“ (4,29). Средният успех от дипломата за завършено средно образование на приетите в първи курс студенти в страната като цяло е 5,01. По конкретни висши училища с най-висок успех от средното образование са приетите първокурсници в направление „Администрация и управление“ на Американския университет (5,78), следвани от тези в „Право“ на Софийския университет (5,74) и в „Медицина“ на Медицинския университет – София (5,69).
Трите най-масови професионални направления през 2022 година са „Икономика“ с 28 223 действащи студенти, „Педагогика“ (17 083) и „Медицина“ (13 271). В сравнение с предходната година най-голямо увеличение на броя на действащите студенти се наблюдава в направленията „Педагогика“ (709) и „Педагогика на обучението по …“ (366), а най-голямо намаление има в направленията „Икономика“ (1098) и „Администрация и управление“ (471).
Най-много действащи студенти се обучават в СУ „Св. Климент Охридски“ – 19 999, следван от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ с 16 934 и УНСС с 14 610 студенти. В 13 висши училища в страната броят на обучаваните студенти е под 1000, включително в три от тях броят на обучаваните студенти е под 100. В деветте най-големи университета се обучават половината от студентите в страната. Другата половина се обучават в останалите 43 висши училища. В Софийския университет се обучават повече студенти отколкото в 22-та университета с най-малък брой студенти в страната, взети заедно.
В частни висши училища се обучават близо 13% от студентите в страната, като делът на студентите в частни висши училища е най-голям в професионалните направления „Театрално и филмово изкуство“ – над 69%, „Теория на изкуствата“ – 54%, „Изобразително изкуство“ – близо 43% и „Администрация и управление“ – близо 42%.
В рамките на последното десетилетие делът на чуждестранните студенти в България се удвоява – от около 4% през 2013 година до над 8% от действащите студенти през 2022 г. Делът на чуждестранните студенти е най-голям в направленията „Медицина“ (59% от действащите студенти), „Стоматология“ (46%) и „Ветеринарна медицина“ (31%). В още четири професионални направления чуждестранните студенти надхвърлят 10% от броя на действащите студенти. Това са „Теория и управление на образованието“ (16%), „Фармация“ (13%), „Транспорт, корабоплаване и авиация“ (12%) и „Музикално и танцово изкуство“ (11%).
Данните, събрани на целите на Рейтинговата система, показват продължаващо повишаване на броя и влиянието на научните публикации на българските висши училища. Броят на научните публикации на българските висши училища в библиографската база данни Web of Science през петгодишния период 2017-2021 г. е над 20 500 и надхвърля с около1500 броя на публикациите през предходния изследван петгодишен период (2016-2020 г.), когато те са били приблизително 19 000. Броят на публикациите в Scopus през периода 2017-2021 г. е малко над 21 000 и надхвърля с над 2600 броя на публикациите през предходния изследван петгодишен период (2016-2020 г.), когато те са били приблизително 18 400. Индексът на Хирш (H-index) за българските висши училища като цяло също се увеличава при сравнение на двата изследвани периода: от 82 на 94 в Web of Science и от 83 на 98 в Scopus. Индексът на Хирш е число, чрез което едновременно се оценяват продуктивността и значимостта на публикациите на определен учен, научна организация или група от организации.
В стандартизираните класации на Рейтинговата система за 2022 година СУ „Климент Охридски“ се класира на първо място в 21 професионални направления от общо 28, с които участва в класациите. Техническият университет – София се класира на първо място в 6 професионални направления от общо 9, с които участва в класациите. Медицинският университет – София е първи в 4 направления от общо 5 в класациите. Химикотехнологичният и металургичен университет и Американският университет в Благоевград имат по 3 първи места. Аграрният университет, Медицинският университет – Пловдив и Тракийският университет имат по две първи места. Други 13 висши училища оглавяват по една класация. В 11 професионални направления класациите се оглавяват от висши училища извън столицата, а в 4 професионални направления – от частни висши училища.
