Учители

Учителите са се стопили с 21% за 10 години

За 10 г. родното образование не е мръднало и крачка напред, напротив – представянето ни по редица показатели, като се почне от предучилищното образование и се стигне до университетското обучение, се влошава. Това показва анализ на Българската стопанска камара за промените в България, настъпили след приемането ни в ЕС. Показателите на страната ни са съпоставени с тези на Румъния – също членка на Евросъюза от 2007 г., както и с Унгария и Словакия, близки до нас по ключови показатели. Сравненията обаче в повечето случаи не са в наша полза.

Докладът на БСК констатира отдавна известния факт, че публичните разходи за образование у нас са едни от най-ниските в ЕС – през 2014 г. те са били 4.1% от БВП, докато средното ново за ЕС е 4.9% от БВП. Въпреки това според конвергентната ни програма разходите за образование следва да намалеят до 3.2% от БВП през 2019 г. Все пак е възможно документът да бъде редактиран, тъй като от ГЕРБ обещаха да издигнат образованието в „стратегически приоритет“. Влезлите в образователната ни система между 2007-2013 г. 732 млн. лв. от ОП „Развитие на човешките ресурси“ пък са с недостатъчно ясен ефект заради липсата на механизъм за оценка на добавената стойност, посочват още икономистите от БСК.

Българските деца, обхванати в ранно детско образование, т.е. посещаващи детска градина и предучилищни форми, все още са по-малко от заложената цел – 89.3% при целеви показател за ЕС – 95%. В Унгария на забавачка ходят 94.5% от малчуганите при средно за съюза – 94.3 на сто. Противно на общата тенденция в ЕС процентът на учениците, напускащи преждевременно училище в България, се увеличава, като през 2015 г. достига 13.4%. За сравнение, процентът на отпадналите от образованието в Словакия е 7%, в Унгария – 12%, а в Румъния – 18%.

1/5 от младите хора у нас между 18-24 г. са с по-ниско от средното образование, показват данните на БСК. 13.4% от тях са получили най-много прогимназиално образование. С по-лоши показатели от България е само Румъния (19.1%). 61% от ромите ни пък между 16 и 24 г. не участват в никаква форма на заетост, образование или обучение. Почти 1/4 от ромските деца на възраст между 7 и 15 г. са изцяло извън образователната система, а около 26% от ромските деца се обучават в сегрегирани на практика училища. На опашката в ЕС сме и по показателя учене през целия живот – едва 2% от населението между 25-64 г. участва в различни форми на обучение. В това отношение единствено Румъния е с по-ниски показатели – 1.3%, а близки до нашите са Словакия (3%) и Сърбия (2.9%). При тези темпове целевият показател на ЕС – 2020 от 15% изглежда практически непостижим, заключават от БСК.

За девет години броят на учителите в България е намалял с 21%, като над 52% от персонала в предучилищната система е на възраст над 50 г., а 77% от тях са между 60 и 70 г. Делът на младите учители до 34 г. за 7 години е намалял от 15% на 9%, независимо че значително се е увеличил приемът по педагогическите специалности в университетите. В сферата на висшето образование е регистриран парадокс – от една страна, намалява броят на завършващите средно образование, а от друга – увеличава се плановият прием на студентите. За 25 г. завършилите средно образование са намалели почти наполовина – от 103 хил. души през 1990 г. до 50 хил. през 2015 г. За същото време план-приемът на студенти е скочил 2.5 пъти – от 29 хил. на 71 хил. души. Започналата м.г. реформа при вузовете цели именно да намали до здравословно ниво броя на студентите по държавна поръчка.

Анализът показва, че никак не стоим добре и по отношение на професионалното обучение. Броят на обучаваните по професии с 2-ра, 3-та и 4-та степен на професионална квалификация е намалял драстично – с цели 56 хил. души между 2000 и 2015 г. Едва около 30% от предприятията в България пък осигуряват продължаващо професионално обучение при средно за ЕС – 85%. Само 5.3% от безработните лица между 25 и 64 г. у нас участват в различни форми на обучение, докато при заетите този показател е значително по-висок – 38.4%

Източник: segabg.com