Въпреки увеличението на бюджета за стипендии, вузове се оказват със свити субсидии, които да разпределят като финансова подкрепа между отличниците.

Най-вероятно причината е намаляването на броя на студентите, който е база за определяне на средствата, но Националното представителство на студентските съвети ще отправи официално запитване до МОН.

До това се стига, след като по време на среща с активите на вузовете от цялата страна въпросът е бил поставен от Стопанската академия в Свищов, а след това се оказало, че тенденцията е масова. В момента по силата на Постановление 90 студентските стипендии варират от 70 до 150 лв. Имаше предложение да се стимулират по-малко младежи, но с по-големи суми, както и да се повиши горният праг, обобщи Яна Вангелова, председател на НПСС. В момента вузовете решават сами как да разпределят средствата от целевата субсидия.

В началото на тази година стипендиите за студенти по междудържавни спогодби и за бесарабските българи, които следват у нас, бяха повишени от 200 на 240 лв. Без да оспорват размера на месечното подпомагане за колегите си, те настояват стипендиите на българите да са съизмерими. Сегашният минимален размер не покрива дори месечния наем в общежитието, изтъкват младежите.

Попарени остават засега надеждите им за ремонт на общежитията, след като гласуваните на първо четене 29 млн. лв. не бяха потвърдени на второ. От студентските съвети преценяват като излишно да настояват отново за тези пари, тъй като отпускането им вече би изисквало корекция на държавния бюджет, което е малко вероятно да стане. „Единствената възможност към момента са парите по ОП „Региони в растеж”. След срещи с министерствата на икономиката, на финансите и на регионалното развитие и благоустройството се даде възможност да се увеличи сумата на безвъзмездната помощ за МОН, която тази година ще е 20 млн. лв., обясни Яна Вангелова. Университетите могат да кандидатстват за финансиране от тези пари за ремонт на общежития”. Тази сума обаче ще се дели и според потребностите на училищната мрежа. При развилата се така ситуация има вузове, които са кандидатствали директно за финансиране по оперативната програма.

В Пловдив най-належащ е ремонтът в един от блоковете „Чайка” край Аграрния университет и в общежитията „Марица” на УХТ. За ремонт на петте блока на УХТ има проект от 2008 г., чиято реализация тогава е изисквала 3 млн. лв. Към днешна дата той е остарял. В годините е направено и реновиране на 4 от петте блока, като стаите там вече са със собствен санитарен възел, топлоизолация и централен ВЕЦ, интернет и кабелна телевизия. В пети блок аз съм живял като студент и мога да кажа, че положението днес е същото, признава ректорът на УХТ проф. Кольо Динков. Вузът няма финансов ресурс сам да ремонтира сградата, миналата година е подновил покрива и дограмата на един от блоковете със 150 000 лв. Петте са с общ капацитет 1500 места, като част от двата корпуса се ползват от студенти на Пловдивския университет, които не са се класирали в новия кампус на висшето училище.