Колко от семинаристите, които завършват средните училища-семинарии, стават духовници? Процентът е много малък и защо е така? Според някои, това, което те виждат през петгодишното си обучение, явно не им харесва! Пари в Църквата има, явно проблемът не е в това, че не виждат начин, по който да се издържат материално, очевидно, нещо друго ги отблъсква от това да стават свещеници.
Богословските факултети нямат за основен предмет на дейност – създаването на кадри на Църквата. Тези факултети, в голямата си част, са на границата на Протестантизма – крайно либерални са,твърдят богослови!
В момента в семинариите средно има по една паралелка във всеки клас, с около 16 човека, средно. Намалява желанието на момчета, които да учат и да завършат духовна семинария, твърди наблюдател на процеса. Учителите не смеят да изключват никого, под какъвто и да е предлог, пишат тройки по милост, защото иначе семинариите ще бъдат закрити.
Единственият човек, който може да направи някаква реформа в духовното образование е ректор, който да е архимандрит или епископ, който смело да направят реформа и започне да се преподават на по-високо ниво и светски предмети, особено чужди езици, както е било преди години.
Старите семинаристи разказват, как са изучавали задълбочено немски език и те са излизали с една изключителна подготовка и обща култура.
Завършилите семинария могат да станат свещеници, но няма желаещи.
