Образователните системи са изправени пред промени без аналог в историята. Светът вече не се намира в състояние на предвидимо и линейно развитие, за което са създадени и спрямо което действат тези системи.
Промените са широкообхватни, експоненциални и все по-динамични. Технологичното развитие и иновациите, автоматизацията и дигитализацията са свързани със структурни трансформации в индустриите, със засилващ се риск от технологична безработица, с промяна в характеристиките на професиите, с възникване на нови професии, с промяна на начина, по който хората общуват помежду си, и с размиване на връзките между образованието и пазара на труда. Заговори се за развитието на „интелигентен капитализъм“ – базирани на изкуствения интелект производствени системи, които постепенно изместват труда като фактор на производството. Изкуственият интелект все повече ще допринася за премахване на физическите ограничения на труда и капитала и за генерирането на икономически растеж и богатство. Едновременно с това нараства вероятността за разширяване на икономическите неравенства, свързани с увеличаване на възможностите за по-добра реализация и по-високи доходи на висококвалифицираните специалисти и намаляване на възможностите за заетост на нискоквалифицираните работници.
Предефиниране
Целите и ролята на образованието вече започнаха да се предефинират.
- Променят се концепциите за знание и механизмите за неговото разпространение.
- Променят се значимите умения.
- Променят се и моделите за предоставяне на образователни услуги.
- Променя се ролята на университетите за разширяването на знанието чрез изследователската дейност и за превръщането му в полезни иновации.
- Променят се образователните парадигми.
Развитието на технологиите се превръща в неразделна част от еволюцията на образованието. До голяма степен справянето с горните предизвикателства зависи от наличието на гъвкави, ефективни и балансирани системи за развитие на умения, за активиране на тези умения при прехода от образованието към пазара на труда и за гарантиране на адекватността им в работна среда. Ролята на образованието е ключова – не само по отношение на формирането на умения за професионална реализация, но и за личностна реализация и за използване на технологиите в разнообразни житейски ситуации. Неадекватното качество на образованието или ниското ниво на обхват са свързани с висок риск от самовъзпроизвеждаща се междупоколенческа бедност.
Връзките между формалното образование и пазара на труда стават все по-неясни. Планирането на образованието става все по-трудно – то трябва да започне да подготвя предварително децата за професии, чийто непредвидим характер ще се проявява след десетилетия, и за използване на технологии, които още не съществуват. Все повече ще се засилва необходимостта от обвързване на политиките на пазара на труда и образованието и вземане на комплексни, взаимно свързани политически решения. Ще се преосмислят целите, характерът и ролята на институциите. Това е особено важно за страни като България, където връзките между свързаните политики (и институции) не се характеризират с висока ефективност. „Отвореността“ става все по-характерна за знанието и за образователната система концепция. Управлението на промяната изисква прозрачност, активно използване на информацията и тясно сътрудничество между множество заинтересовани страни за съвместно планиране, разработване на учебни програми и осъществяване на учебен процес.
Личността – конкурентно предимство
Един от философските дебати, който все по-често се води в академичните среди, е с какви функции следва да бъде натоварено образованието, ако автоматизацията намалява значимостта на труда като набор от управлявани от човека процеси. Ако някой ден заживеем в общества без заетост и без работни места, то каква е ролята на образованието? Засега нито един вариант не изключва и икономическа роля. Но същността на тази роля се измества – от подготовката на „кадри“ за индустриалния модел на ХХ век, изискващ прецизност, акуратност, специализирана експертиза и тесен набор от много специфични умения, към подготовката на гъвкави и адаптивни личности. Защото личността, с цялата палитра от морал и ценности, креативност, критично мислене и способност за измисляне на решения, е конкурентното предимство на човека в ерата на изкуствения интелект. Образованият човек на XXI век трябва да притежава много широк набор от умения – за задаване на въпроси, за прилагане на абстрактно знание към решаването на комплексни проблеми, гъвкавост и адаптивност, креативност, способност за ефективно сътрудничество, за себеизразяване и за убеждаване, инициативност и предприемчивост, способност за ефективна комуникация, за откриване, анализиране и осмисляне на информация, въображение, любопитство, целеполагане. В същото време много от новите работни места, създавани вследствие на автоматизацията, ще изискват високо ниво на когнитивни и технически умения, които следва да бъдат създавани в рамките на висшето образование.
Все повече ще се засилва и ролята на гражданското образование – процес на създаване на умения, нагласи и поведение, пряко обвързани с формирането на социален капитал. Уменията за гражданско участие (доверие, критично мислене, отговорност, решаване на конфликти, способност за автономни действия и т.н.) би трябвало да се формират посредством цялостния процес на образование. Те са важни, защото водят до по-добър обмен на информация и по-бързо разпространение на идеи, по-добро сътрудничество, по-добро управление, по-ниски транзакционни разходи, по-добър инвестиционен климат, по-висока ефективност и в крайна сметка до икономически растеж.
За да адресират необходимостта от гъвкаво формиране на знания и умения в динамично променяща се и несигурна среда, все повече образователни системи се ориентират към приоритизиране на ученето и промяна на учебните програми. Един вариант това да се случи е чрез по-тесни по обхват, но по-задълбочени образователни програми с фокус върху доброто усвояване на фундаментални научни концепции, върху развитието на способността да се мисли и да се прилага наученото в различен контекст и за решаването на различни проблеми.
Вторият модел, към който се насочват някои образователни системи, е свързан с централизирано задаване на по-широка рамка на програмите и предоставяне на по-голяма автономия на училищата и учителите да решават какви знания и умения са актуални и значими в съответните области на знанието и най-вероятно ще бъдат полезни и приложими за житейската реализация на учениците. Критична е нуждата от развитието на ефективни системи за учене през целия живот. Активното използване на нови технологии в учебния процес, стимулирането на добре обмислени образователни иновации и пренасочването на част от ученето в реална работна среда също са част от решенията. Но какъвто и да е подходът, ключовият принцип е един – образованието трябва да учи как да се учи.
Факторите за успеха на образователните промени са адекватността и бързината. За да отговори на предизвикателствата на бързо променящия се свят, образованието трябва да се променя още по-бързо. Колкото по-неадекватно изглежда то спрямо изискванията на съвременния (и бъдещия) свят, толкова по-малко вероятно е младите хора да влагат време и усилия в качествено учене. Без адекватно образование технологичният напредък няма как да се превърне в икономически и социален прогрес.
