„Българското образование не може да съществува без активната подкрепа на бизнеса, ако желаем младите хора в училище да получат релевантни знания. Основните проблеми са административните пречки пред компаниите, които трябва да наемат стажанти, които още са в училище. Крайно необходимо е МОН да разбере как учат поколението Z и Алфа. Те са родени с технологиите, намират всичко с два клика и редовно искат да знаят отговора на въпроса „Защо“. Ако останалите участници по веригата не го разберем и не знаем как да обясним, сме загубени“, казва Кристиян Михайлов, основател и член на УС на Професионалната асоциация по роботика и автоматизация (ПАРА). ПАРА набира до 31 януари проекти на ученици и студенти за участие в първия инкубатор по роботика “PARA Robotics Incubator”. 10 от тях ще получат напълно безплатно хардуер, над 100 часа менторска помощ, практически насочена обучителна програма. Teacher.bg е медиен партньор на инициативата.
През изминалата година срещнахте компании от сферата на автоматизацията и роботиката с ученици и дори с деца от детската градина. Какво научихте от този проект? Какво донесе на учители, ученици и предприемачи?
Проектът стартира с огромното желание ученици и бизнес да се срещнат и разберат повече за другата страна. Така и стана. Над 20 компании и 500+ ученици от България успяха да разговарят онлайн и офлайн. По време на едночасовите срещи младежите научиха повече за ролята на роботите в производството, интеграция на машините, как се става технологичен предприемач, какво са дигиталните близнаци и още много други теми.
Инициативата ни даде възможност да погледнем какво е нивото на мотивация при учениците, както и нуждата от активна връзка между училища и компании. Българското образование не може да съществува без активната подкрепа на бизнеса, ако желаем младите хора в училище да получат релевантни знания. Инициативата „Иновациите срещат училището“ ни показа, че има огромен глад за практически знания, които да бъдат представени по интересен и забавен начин.
Българските младежи търсят да бъдат провокирани, както и да им бъде обяснено „Защо го учим това“. Считам, че до някаква степен им отговорихме, свързвайки ги лице в лице с компаниите.
Според Вас бизнесът може да ли да предложи варианти за взаимодействие с училищата за преодоляване на този проблем?
Бизнесът винаги е по-гъвкав от училищата поради редица причини, но не това е същността му. Да, Ковид затрудни участието на учениците в производствата, но от своя страна компаниите намериха начин – чрез разтягане на програмата във времето и не само. Основните проблеми са административните пречки пред компаниите, които трябва да наемат стажанти, които още са в училище.
Считам, че образованието е необходимо да заработи на по-силен пазарен принцип, като съответно бъде позволено и на засегнатите социални групи да имат качествен достъп до него.
Какво е Вашето впечатление: успяват ли средните училища да се възползват от възможностите да работят с реалния бизнес, за да подготвят кадри? Имат ли интерес учителите към такива проекти?
Средните училища имат желание за работа с бизнеса. Компании като ФЕСТО, Бош.ИО, EVN стартираха дуално обучение по проект „Домино“ в училища като Софийската професионална гимназия по електроника “Джон Атанасов”, ПГ по механоелектротехника „Стойчо и Кица Мирчеви“, ПГМЕТ гр. Плевен и още много други.
В последните години положително впечатление прави проекта „Подкрепа за дуалната система на обучение“ на Министерството, включват 9 800 ученици от 147 професионални гимназии и училища с паралелки за професионална подготовка, учители по професионална подготовка в системата на средното професионално образование и обучение, както и представители на предприятията.
Считам, че подобен тип държавна подкрепа за да е максимално ефективна, трябва да позволи на бизнеса да избере какво да преподава.
От проведените до момента срещи с учители разбрах, че дуалната система е предпочитана, защото позволява на ученика да бъде максимално време в производството. Проучване на Галъп от 2019 година показва, че над 70% от завършилите по ДОМИНО вече работят в предприятията, където са трупали трудов опит.
Какво е нужно да се промени в образователните програми, за да реши проблема с недостига на кадри в инженерните специалности?
Образователните програми трябва да се пишат съвместно с бизнеса, НПО сектора, държавата, учителите и учениците. Образованието е екипна игра и всеки един от тях има своята активна роля, за да е то качествено и модерно. Крайно необходимо е МОН да разбере как учат поколението Z и Алфа. Те са родени с технологиите, намират всичко с два клика и редовно искат да знаят отговора на въпроса „Защо“. Ако останалите участници по веригата не го разберем и не знаем как да обясним, сме загубени.
Практиката от много време е над нужда от теория, а при липса на достатъчно добре представена теория, създаваме мъртви души, които един ден ще кажат на детето си, че това няма да им трябва. Считам горното за най-трудната част от целия процес на образование.
Настоящите поколения в училище търсят вдъхновение и възможност някой да ги хване за ръка, да ги направлява, докато решават проблеми. Това е силно валидно за инженерните специалности, където любопитството е необходимо да бъде насърчавано заедно с търсенето на решения.
Вкратце, бизнесът да участва все по-активно, давайки задачи на учениците, а държавата да стимулира този процес.
Спрямо висшето образование Министерството на образованието и науката вече публикува в информационната система „Работодатели и студенти“ списък на специалностите, за които държавата заплаща изцяло или частично разходите за следване на студентите. Приемам го за смислена и необходима стъпка, ако искаме инженерните специалности отново да станат търсени.
Доколко извънкласните дейности – курсове, академии са важни за адекватното образование за бизнеса във вашата сфера?
Извънкласните дейности надграждат това, което училището е пропуснало да даде или цялостно системата не е мислела да го предостави все още. Този тип дейности са важната крачка на младите хора, които разбират, че образованието не свършва с биенето на звънеца в училище.
Как в ПАРА ще подкрепите образованието в сферата на автоматизацията и роботиката през новата учебна година?
През изминалата година подготвихме първия инкубатор по роботика “PARA Robotics Incubator”. С него даваме старт на търсенето на родните идеи и изобретения вдъхновени от българските младежи.До 31 януари събираме проекти от цяла България, като за 10 от тях ще предоставим напълно безплатно хардуер, над 100 часа менторска помощ, практически насочена обучителна програма.
Менторите, които ще се включат в PARA Robotics Incubator ще бъдат от компании като FESTO, Schneider Electric, Vangavis, ABB, Siviko и други. Същевременно „София Тех Парк“, “Милара“ център за споделени иновации Resonator, MOS Robotics, Рапид Прогрес, РАИС, Професионална гимназия по компютърно програмиране и иновации гр. Бургас, БГ Роботс ще предоставят достъп до лабораториите и развойните си центрове в седем града.
Първият инкубатор по роботика е създаден благодарение на финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България“, Фонд за капиталови инвестиции към ББР, ФЕСТО, Шнайдер Електрик, ФАНУК България, Вангавис.
В края на програмата екипите ще представят проектите си пред експерти и инвеститори, а част от тях ще получат и финансова награда.
Паралелно с инкубатора разработваме наръчник по математика. Целта е да покажем всяка формула как бива използвана в индустрията и икономиката. Желанието ни е да подпомогнем учителите с примери, които да помогнат на децата по-лесно да разберат математиката.
Планирали сме и образователен форум в средата на септември, както и продължение на „Иновациите срещат училището“. Все повече ще работим в посока срещи между училища и компании, както и развитие на дуалното обучение.
Очакваме близо 30 проекта свързани с автоматизация, различни видове роботи, дронове и изкуствен интелект да се включат в първото издание, което да започне практическа работа от 21 февруари.
Какво си пожелаваш за 2022 г.?
На първо място да съм здрав, както и всички ние. Ще се радвам, ако учениците намерят все по-голям смисъл в търсенето на знания и инвестират времето си в инженерни науки.
Снимки: ПАРА
