Дългогодишният главен секретар на МОН поема ръководството му в трудно време за образователната система, когато пред нея повече от всякога са поставени амбициозни цели като двойно увеличение на учителските заплати и промяна във финансирането на учебните заведения.
Красимир Вълчев заема един от ключовите постове в министерството на образованието – главен секретар от 8 години, с малки прекъсвания, по време на редица сътресения и смяна на няколко правителства. Това според мнозина го прави подходящ ръководител на МОН след заявената от управляващите амбициозна цел за двойно увеличение на учителските заплати за 4 години.
Критиците му пък казват, че Вълчев няма смело да смени посоката в политиката на МОН, защото го определят като близък до предишните министри Меглена Кунева и Даниел Вълчев. Дали това ще стане, е рано да се каже, защото Вълчев досега се е занимавал по-скоро с чиновническа, но не и с чисто политическа дейност. Името му рядко е забърквано в скандали, но сред последните бе за спряната обществена поръчка от 2 млн. лв. за антистрес топки, табели и рекламни материали по времето на Кунева, защото под нея стоеше подписът на Вълчев.
Той заема поста главен секретар, през септември 2009 г., поканен от тогавашния министър Йорданка Фандъкова. През ноември тя е избрана за кмет на София, а Вълчев остава в МОН при наследилия я неин заместник Сергей Игнатов. След неговото отстраняване поста поема акад. Стефан Воденичаров. Вълчев остава в просветното министерство и при служебното правителство на Марин Райков с министър проф. Николай Милошев.
По време на правителството на Орешарски, когато министър е Анелия Клисарова, Вълчев напуска поста главен секретар и се връща обратно през 2014 г. при служебния кабинет на проф. Георги Близнашки.
Вълчев остава главен секретар и при управлението на проф. Тодор Танев от ноември 2014 до февруари 2016 г. и при Меглена Кунева от февруари 2016 до януари 2017 г. След това обаче отказва да работи със служебния министър проф. Николай Денков и по това време е началник отдел в дирекция “Финансиране на общините” в Министерството на финансите.
Това начинание не е ново за Вълчев, тъй като той работи като експерт във ведомството от 2002 до 2009 г., където се занимава с с планиране, изпълнение и оценка на бюджетни разходи. От първите изяви на Вълчев като министър изглежда, че той ясно осъзнава нелеката си задача. Обещанията по време на предизборната кампания бяха големи, сега очакванията са още по-големи.
“Не знам дали има друга управленска програма, в която образованието и науката да са изведени толкова категорично като приоритет и да има толкова ясен бюджетен ангажимент за това. Моята задача заедно с хората в образованието е да оправдаем това доверие”, каза министърът при поемането на поста.
Освен това се ангажира да привлече повече млади хора в системата и да работи за повишаването на мотивацията и престижа на учителската професия. Цел, която си поставят няколко правителства поред и за всички се оказва особено сложна.
Сега, още в началото на мандата, на Вълчев му се налага да бъде арбитър между родители и учители, между които напрежението нараства. От една страна, родителите протестират с искане за видеонаблюдение и повече контрол в училище, а от друга, учителите заплашват да повторят 40-дневната стачка от 2007 г., ако бъдат наблюдавани и подслушвани по време на работа. Надеждите на двете страни са насочени именно към министъра.
Една от първите цели, които си постави Вълчев, бе до юни да бъде изготвен междуинституционален план срещу ранното отпадане от училище и неграмотността, най-вече сред малцинствата. Предвижда се на общинско ниво да работят екипи, които да издирват и вкарват всяко дете в училище и детска градина.
На хоризонта все още има и проблеми по ОП “Наука и образование”, която бе застрашена от спиране по времето на Кунева.
Едно е сигурно – Вълчев поема министерството в трудно време за системата и пред него стои задачата да променя дългогодишни практики, заради които тя неведнъж е буксувала. Дали ще се справи, предстои да видим.
Източник: trud.bg
