Борбата за първи клас винаги е била безмилостно жестока. Казвам го съвсем отговорно като майка, която мина през този трънлив път.
А от практиката си още помня годините, в които родители се редуваха денонощно и спяха в колите, за да запазят ред на отрочето си и да му осигурят място в т.нар. елитни училища.
А доколко вече са такива, или просто още не можем да се преборим с митове, е друг въпрос. Слава богу, това време отмина, но в стремежа уж да се даде живот на кварталните училища дори бяха променени и критериите за прием, като например този за месторабота на родителя. Лично бях засегната от т.нар. реформа, защото точно миналата година по това време дъщеря ми кандидатстваше в първи клас. Като причина за промяната беше изтъкната и злоупотреба от страна на родителите. Какво обаче се получи? Злоупотреби винаги е имало и ще продължава да има. Защото дори водещ при приема да остава адресът на детето, то отново може да се регистрираш в друг район, за да се уредиш с място за желаното училище. Отзвукът от „реформата“ лъсна още повече тази година, когато централни училища в столицата буквално изсмукаха кандидатите и кварталните остават празни. Оказа се, че това е проблем и за други градове, където училища остават без първолаци. И както се казва, „оти ручахме жабетата?“. Нали трябваше да съживим кварталните школа, а в същото време ги обричаме на пустош. В същото време се оказва и че кварталните училища дават наудт план-прием, който пък незнайно защо е одобрен от министерството. Да не говорим, че след промените от миналата година едва ли не родители са принудени да кандидатстват в училища с лош рейтинг, защото попадат в техния район. Да не говорим, че на повечето семейства им е удобно децата им да учат в училище, което е близо до работните им места. Това важи особено за големите градове, където пътуването и задръстванията са голям проблем.
Затова вместо да мислим поредната промяна и след това да си говорим за неслучили се реформи, е по-добре да насочим усилията си към подобряването на качеството на образованието във всички училища. Докато не престанем да ги делим на елитни и квартални, проблемът ще е на дневен ред. А и повечето елитни школа днес са уповават на лаврите от миналото. Или поне да имаме избор, а не по задължение да кандидатстваме в едно учебно заведение. В крайна сметка всеки родител сам преценява кое е най-добро за него и за детето му. Удобството и качественото образование са преди всичко. Само да не се стигне дотам, че след няколко години да се наложи да закриваме училища дори в големите градове. И без това демографската криза оставя своя отпечатък.
