„Рапортьори“ е съвместна иницитива на Национална мрежа за децата и Eurochild. За периода октомври 2019 – юни 2020г. седем екипа от деца изследват седем значими теми, които самите децата определиха като важни за тях и които се заеха да проучат и изследват. През месец март рапортьорите в Национален Юрочайлд форум – България (НЕФ) работиха по темата „Има ли достатъчно интерактивно образование в училище?“ Допитахме се до 73 деца на възраст между 10 и 18 години, от които 25 момчета и 48 момичета.
Над 40% коментират взаимодействието, което се случва в клас между самите деца и между децата и учтелите: „работа по двойки“, „дебати“, „интересно преподаване“, „контакт с учителите“, „образователни игри“. Над 30% акцентират на модерните технологии в него: „онлайн образование“, „интерактивни дъски“, „олайн платформи“ (Уча.се, Kahoot, Умни Дечица), „интернет“, „видеоматериали“. За други 10%, интерактивното образование е комбинация от изброените по-горе.
Над 75% от децата отговарят положително на въпроса има ли възможност за дискусии и разговори по темата, която се преподава в часа. Посочват и конкретни неща: „дискусии“, „игри“, „общуване“, „даване на примери от живота“. 11% отговарят отрицателно, а за други 10% значение има предметът, който се преподава.
85% от децата споделят, че получават от учителите си задачи за изпълнение в екипи „като домашна работа“, „създаване на група“, в която да работят по тема, правене на „общи проекти“, правене на „проекти и проучвания заедно“. 10% отговарят отрицателно.
Над 70% отговарят положително на въпроса дали в училище им се преподава чрез компютър, а други 21% заявяват, че това не е така.
А какъв според децата е най-лесният начин за научаване на нещата в училище? Над 50% от анкетираните посочват, че това става чрез интерактивни методи на обучение: „Уча.се“, „истории, игри, музика“, „нещо нетрадиционно“, „презентация“, „работа по двойки, дискусия, дебати и работа в малки групи“. 23% от децата споделят за собствения си стил на учене, с което акцентират на личната си отговорност в процеса на ученето: „асоциации“, слушане в час, „прилагане теорията на практика“. Близо 20% посочват водещата роля на учителя, като човек, който спомага за усвояване на материала.
Над 85% от анкетираните споделят за предмети, по които им се преподава по различен от стандартния начин – дебати, игри, групови обсъждания, даване на примери, използване на платформи за учене. За близо 15% това не е така.
Доволни ли са децата от контакта с учителите си? Близо 70% заявяват удовлетвореност, като споделят, че учителите са „отзивчиви“, преподават „по разбираем и лесен начин“, „обръщат внимание“ на въпросите им. Близо 20% заемат междинна позиция, а около 10% заявяват, че не са удовлетворени от контакта с преподавателите си.
Децата дават своята оценка за онлайн формата на обучение в ситуация на извънредно положение, по времето на което се случва и проучването на рапортьорите, коментирайки плюсовете, минусите, готовността и организацията на процеса на учене. 38% дават оценка „Добър“, 32% – „Много добър“, 10% – „Отличен“, а по 8% има за „Среден“ и „Слаб“.
Какво според децата трябва да се промени в преподаването в училище? 30% от анкетираните акцентират върху необходимостта от повече интерактивни форми на обучение, които да „улесняват преподаването и стимулирането на интереса“ на децата, „дискусии и игри“, наблягане на практиката за сметка само на теорията. Близо 20% коментират учебния материал и това, че според тях обемът му трябва да бъде намален. За близо 15% от децата подходът и професионалните качества на учителите са неща, които трябва да се надграждат в бъдеще. 10% от децата наблягат на необходимостта от добър контакт между учителите и учениците, основан на взаимно уважение, подкрепа и разбиране. За други 10% системата на образованието функционира добре в сегашния си вид и няма какво да се променя в нея.
