Институтът за изследвания в образованието представи анализ на последствията за учебния процес, учениците и учителите от обучението от разстояние в електронна среда през учебната 2020/2021 година. За втора поредна година Институтът проведе по задание на Министерството на образованието и науката (МОН) специализираното изследване на влиянието на ОРЕС върху учебния процес, учениците и учителите. Използвани са аналитичен модел и инструменти, които бяха разработени и валидирани от ИИО през лятото на 2020 г. Изводите и препоръките в анализа се основават на информация от 3 750 учители, преподаващи на ученици от I до XII клас и 16 480 ученици от V до XII клас от 200 училища в цялата страна, определени по извадка с представителност на ниво училищна система. Изследването е проведено през месец юни 2021 г.
Анализът показва, че ОРЕС прави по-видими и в известна степен задълбочи някои устойчиви структурни проблеми, характерни за училищното образование, без значение по какъв начин се осъществява образователният процес. Затова е важно да се намерят подходящи решения за осигуряване на ефективен образователен процес, включително в електронна среда, гарантиране на равни възможности за получаване на качествено образование, осигуряване на устойчивост на придобиваните знания и умения, ограничаване на дезангажираността и намаляване на риска от отпадане от училище, пише в резюмето Асенка Христова, изпълнителен директор на института.
Около 73,5% от учителите са участвали в квалификационни дейности, насочени към развитие на дигиталните им компетентности, а 60% от тях са получили специализирано обучение за планиране и организиране на образователния процес в електронна среда. Данните показват, че участието в тези обучения води до значително подобряване на самоувереността на учителите в способностите им да организират учебния процес в електронна среда. Но всеки трети учител дава ниска самооценка на своите способности да идентифицира и да се справя с възникващите проблеми при ОРЕС, да стимулира учениците да учат, да ги ангажира с работата в онлайн часовете и да оцени адекватно техните знания. Цялостното взаимодействие с учениците се посочва като съществено предизвикателство за всеки пети учител.
Почти 63% от учителите никога не са си сътрудничили в рамките на училището за разработване на съвместно дигитално учебно съдържание и ресурси, а 86% от тях никога не са работили съвместно с учители от други училища в тази насока. Около 84% от учителите никога не са споделяли публично в интернет разработени от тях дигитални уроци и ресурси.
Достъпът на учениците до качествен интернет и електронни устройства се посочват от учителите и директорите като едно от най-сериозните предизвикателства пред обучението от разстояние в електронна среда. В сравнителен план най-голям е делът на децата, общуващи на ромски език у дома, които са посочили, че не използват електронни устройства (6,1%). Голям е делът на учениците с майчин език ромски и турски, които използват предимно смартфон за учебни цели (съответно 46,3% и 42,7%), което поставя под съмнение възможността за провеждане на качествен и ефективен учебен процес в електронна среда.
Проблемът с отсъствията на учениците от часовете има трайно проявление в българската образователна система – изследванията PISA показват устойчиво висока склонност на учениците да пропускат учебните занятия. В условията на обучение от разстояние в електронна среда този проблем се задълбочава. Намалява делът на учениците, които са участвали сравнително редовно в учебните занятия (всеки ден или през повечето дни) – от 88% през 2020 г. до 79% през 2021 г. Обратната връзка от учениците показва, че дори в училищата с най-висок дял на участие, 20% от учениците (всеки пети ученик) са присъствали сравнително рядко в онлайн часовете.
Тези данни се потвърждават и от учителите. Всеки втори учител отчита, че част от учениците често не са присъствали докрай в онлайн часовете, а всеки трети е имал ученици, които редовно са отсъствали от учебните занятия в електронна среда.
Всеки втори учител отчита влошаване на мотивацията и ангажираността на учениците си. 41% от учителите посочват и влошаване на интереса на учениците към изучавания учебен материал, който е пряко свързан с мотивацията за учене.
Макар и ниско ефективни, стратегиите за запаметяване и възпроизвеждане на информация се прилагат сравнително често от голяма част от учениците. Около 38% наизустяват изучавания материал, без да го разбират. Две трети от учениците (59,4%) се стремят да запомнят възможно най-много подробности, когато учат. Стратегии за задълбочено разбиране на учебното съдържание, свързването му с предишно знание и откриване на връзки и зависимости се прилагат само от около половината от учениците.
Експертите препоръчват целенасочено и добре структурирано надграждане на техническия и технологичен капацитет,опит за работа с технологии, дигиталните умения на учители и ученици. С насърчаване на сътрудничеството между учениците и прилагане на гъвкави модели на активно и кооперативно учене ще се повиши вътрешната мотивация и ангажираността. Стимулирането на саморегулираното учене може да доведе до подобряване на самооценката на учениците за техните способности да учат и до стимулиране на интереса към ученето.
