Подобряването на материално-материално техническата база е предпоставка да се мотивират повече ученици в тези професионалните направления, в които се очаква да има недостиг през следващите години.
В тази връзка по ОП „Региони в растеж“ ще бъдат предоставени 170 млн. лв. за 145 училища в страната.
Това заяви образователният министър Красимир Вълчев в Народното събрание при отговор на въпроси на парламентарните относно политиките на министерството за подобряване на връзката между образованието и пазара на труда.
Просветният министър обясни, че финансирането е с 15 пъти повече предходния програмен период т, когато то било в размер на 8 млн. лв за 10 гимназии. Вълчев разясни, извън програмата МОН са подпомогнали още 26 гимназии, чиито ремонти са били свързани с саниране, покриви, кабинети. От предвиденото финансиране за 145 гимназии по националната програма 101 училища са към МОН. „За тях от бюджет от близо 110 млн. за ремонт на работилиници ще бъдат предоставени 16 млн. лв, 7 млн. лв. за ремонт на общежития, които са важна част от училищната инфраструктурата на професионалните гимназии, тъй като в повечето случаи те имат регионално значение и обхващат деца от повече от една община и област. За доставка на специализирано оборудване на 80 гимназии ще бъда придоставени 8 млн. лв., ще бъдат построение физкултурни салони в 8 гимназии на стойност 4 000 600 лв, а други 59 ще бъдат ремонтирани за 4 млн. Спорни площадки за 67 гимназии за 6 млн. и прилежащи дворни пространства за 4 млн.“, обясни разпределението на средствата просветният министър.
Вълчев коментира, че освен с добрата материална база, стипендиите също стимулират учениците се стимулират да се включат към направления с най-голям недостиг. Такива са предвидени както за учениците, които се обучават в дуално обучени, така и тези от в паралелки от специалности с очакван бъдещ недостиг на пазара на труда.
Като трети инструмент за привличането на ученици към тези паралелки Вълчев посочи преструктурирането на приема. Той обясни, че той трябва да бъде съобразен с местните потребности и регионалната политика. Вълчев подчерта, че е в тази насока е важно и ранното кариерно ориентиране. „Трябва да използваме различи те възможности децата да се ориентират към професия“, коментира просветният министър и даде за пример дейностите по интереси, от които 40% трябва да са ориентирани към stem направления. „Това е предпоставка да се разшири интересът към тях“, каза Вълчев.
Министърът коментира още, че професиите след 10-15 години ще изискват дигитални умения.
“Трябва да инвестираме в разширяване на базата от софтуерни специалисти и разширяване на обученията за тези умения“, заяви Вълчев. Той припомни, че от тази година е въведен предмета компютърно моделиране в 3-и клас. За развитието на дигитални умения помага и програмата „Старт за ит кариера“, в която вземат участие ученици, които не са от паралелките, свързани с информатиката или информационните технологии. Вълчев обясни, че 500 деца са се включили за първата година,а втората са 700). Също така,освен в математически и природоматематически гимназии открият паралелки в областта на информационните технологии и информатиката, на местата, където няма такива гимназии също могат да се отворят такива паралелки.Освен с дейностите по интереси в областта на stem , стартира проект „Образование на бъдещето“, който още от първи клас ще финансира дейности в областта на програмирането и ще подпомага дигиталното оборудване. „Готвим и нова национална програма – „Ит бизнеса влиза в училището“, която ще задълбочи взаимодействието между бизнеса и училище“, каза Вълчев. С нея уроци ще се изнасят както от ит бизнеса в училище, така и учителите ще се обучават в ит компании.
По отношение на връзката между висшето образование и професионалното обучение Вълчев обясни, че с промените в Закона за висшето образование ще бъде предложено да се утвърди модела на двете технологични гимназии към Техническия университет в София.
Просветният министър коментира още, че приемът в държавните висши училища се преструктурира в 5 направления, за да се намали насищането на кадри в едни области и недостига в други. Първата е за тези с най-голям недостиг, сред които са специалностите педагогика на обучението по, химически и физически науки, енергетика. Втората цели стимулиране на търсенето на- инженерните, технически, аграрните специалности. В третата подадат тези, при които е достигнал предела за намаляване на приема – социални науки, изкуство. Четвъртата група няма проблем с търсенето, но няма и политика за стимулиране защото няма недостиг на търсене, там предизвикателството е да бъдат задържани кадрите. Сред тях е медицината. Последната група е на специалностите, на които ще бъде намален приема и анулирано финансирането – икономика, политология, психология, туризъм .
С промените в ЗВО предвижда и обучението в някои специалности да бъде безплатно, за да се намали недостига на кадри.
