– Г-н Вълчев, коя е най-съществената промяна, която предстои през учебната 2018/2019 г.?
– Може би най-съществената промяна са нови учебни програми в 3-и, 7-и и 9-и клас като част от политиката към поетапно преминаване към програми, които в много по-голяма степен са ориентирани към ключовите компетентности, които искаме да придобият учениците.
– В колко училища ремонтите ще продължат и след старта на учебната година?
– В над 50 училища. Тази година имаме безпрецедентно голям брой ремонти – в над 1100 училища. Отделно са детските градини. Само по оперативна програма “Региони в растеж” се ремонтират близо 200 училища и детски градини. През следващата година ще са още повече. За съжаление, не може те да се случат само в рамките на три месеца ваканция. Навсякъде обаче ще стартира учебната година.
Най-критична е ситуацията в Кърджали, където се ремонтират сгради, в които се обучават 60% от учениците. Ще имаме трудности до края на месеца и в Ихтиман. В Русе се ремонтира едно голямо училище, чиито ученици ще бъдат разпределени между 3 други училища. Съжаляваме за временните неудобства, но пък после децата ще имат по-модерна среда.
– Ще има ли места, където учениците до 7-и клас няма да получат полагащите им се учебници в началото на годината?
– Учебници ще има навсякъде в първия учебен ден. Безплатните учебници са доставени във всички училища.
– Какви са резултатите от работата на екипите по обхващане на учениците?
– От две седмици на терен работят 1159 екипа, в които са включени близо 7000 души служители от различни институции. Тази година работата е далеч по-фокусирана. Децата, които трябва да бъдат включени в образователната система и са в страната, са по-малко. Много по-голяма част от работата на екипите ще е с децата, които вече са записани. Необходимо е да се осигури тяхното редовно присъствие в училище,
прилагане на комплекс от мерки по отношение на тяхното приобщаване в образователната система. Около 60 000 са децата в риск от отпадане от системата или не са включени. Това са онези, които не сме открили и нямаме информация, че са в чужбина, децата, които екипите са открили, но не са успели да ги приобщят през миналата година, както и включените, които преди това не са посещавали училище.
И тази година акцент ще бъде обхватът на децата на 5 и 6 години, както и завършилите седми клас, които не са се записали в осми. Най-голямо отпадане има след завършване на основно образование. Отпадналите ученици през миналата година са по-малко, отколкото през предходните, но въпреки това имаме немалък брой ученици, които ще бъдат обект на механизма.
– Колко са отпадналите ученици миналата година?
– Напусналите образователната система деца през миналата година са 14 хиляди, но от тях 8 хиляди са заминали в чужбина. Това е с една трета по-малко от предходните години, когато са били около 20 хиляди. Те ще бъдат обект на работа по механизма. Свързваме информационните системи така, че да получим максимум информация за проследяване на децата.
– Защо направихте компромис в изпита след 7-и клас догодина в частта по литература да има творби само от последния клас, въпреки че по български език и математика ще се проверяват знания от 5-и, 6-и и 7-и клас?
– Законът за предучилищното и училищното образование предвижда измерване и оценяване на придобитите компетентности за съответния етап. Това предполага ние да оценим знанията и уменията, усвоени в 5-и, 6-и и 7-и клас. Всъщност в образованието знанията и уменията винаги се измерват с натрупване. Тъй като този формат на изпита не беше анонсиран преди започване на обучението на днешните седмокласници в прогимназиален етап през 2016 г., решихме тази година списъкът от произведения да обхваща само 7-и клас. Това не означава, че ние ще мерим само компетентностите, придобити в 7-и клас.
Чрез тези произведения ще мерим и придобитите знания в 5-и, 6-и и 7-и клас.
През следващата година съответно ще включим и 6-и, а по-следващата 5-и, 6-и и 7-и клас, така че да спазим принципа децата и родителите да бъдат информирани преди започването на съответния етап или клас.
– Какво ще направите, за да няма грешки и гафове в изпитите и зрелостните изпити догодина?
– Ще има допълнителни предварителни проверки на изпитните материали. Тук сме ограничени от изискването за конфиденциалност, безгрешното провеждане на изпитите е и лична отговорност на експертите в министерството.
– Какво ще направите, за да накарате родителите по-активно да се включват в училищния живот?
– Доверието между образователните институции и родителите, взаимодействието между тях е един от най-важните елементи на образователната система. Постоянно апелирам към образователните институции да инвестират максимум усилия във взаимодействието с родителите. Едно проучване показа, че дори когато родителите са само пасивно уведомени чрез имейл или модул на електронен дневник, те имат много по-голямо доверие в образователните институции.
Има различни практики за добро взаимодействие, които ние сме обобщили и предложили на училищата. С новите разпоредби, които готвим за организирането на дейности по интереси, също ще насърчаваме взаимодействието с родителите. Факт е, че те невинаги могат да бъдат включени в часовете от учебния план, но в много по-голяма степен могат да се включат в различни дейности по интереси и инициативи на детските градини и училищата. От миналата година се устроиха и стартира дейността на обществените съвети. В много голяма част от образователните институции те работят пълноценно, като тяхната ефективност ще се подобрява с времето.
От друга страна, е важно родителите да вярват на учителите, особено сега, в навечерието на първия учебен ден, в който много родители ще оставят за първи път децата си на хора, които не познават. Това доверие е в основата на образователната система. Като родители трябва да възпитаваме у децата си уважение към учителите, защото с учителите имаме обща мисия – да направим децата знаещи, можещи и възпитани хора.
Дори понякога учителите да грешат, ние не трябва да правим грешката децата ни да разбират, че не сме партньори с тях.
– Има ли училища без учители по някой предмет?
– Има близо 90 хиляди учителски позиции в системата. Нормално е някои от тях да не могат да бъдат запълнени, особено при положение че имаме голям брой учители, които навлизат в пенсионна възраст. Липсват ни и преподаватели по определени направления като математика, природни науки, информационни технологии, английски език, ресурсни учители. Част от свободните позиции ще бъдат запълнени от неправоспособни учители, част от часовете ще се поемат от преподаватели по други предмети, а други – от учители, които са навлезли в пенсионна възраст. Това е само временно решение. За следващите години, когато очакваме недостигът да се задълбочи, сме предприели комплекс от мерки за увеличаване на броя на учителите.
– Какви са те?
– На първо място е увеличаването на възнагражденията, което не е достатъчно, но е задължително условие, за да привлечем повече хора към учителската професия. Имаме хора, които са завършили педагогическо образование и са резерв на пазара на труда. Те се връщат в училище с увеличаване на възнагражденията. Трябва да мотивираме повече млади хора да се включват в педагогическо образование.
Увеличаваме приема в тези професионални направления, свързани с придобиване на педагогическа правоспособност. Предоставяме допълнителни стипендии за обучение в тях. Обмисляме да финансираме и придобиване на учителска правоспособност и професионална квалификация на учител след завършено висше образование чрез допълнително обучение. Предвиждаме да насочим допълнителни ресурси към това обучение. Факт е, че понякога по-лесно мотивираме човек на 30 години да стане учител, отколкото млад човек на 18 години, който в по-малка степен оценява предвидимостта на учителската професия.
– Докъде стигна дигитализацията на образованието?
– Когато говорим за дигитализация, обикновено говорим за обучение чрез информационни технологии. Много по-важно е обучението за придобиване на дигитални умения. Днес образователните системи трябва да подготвят деца, които ще бъдат на пазара на труда през 2060 г., дотогава светът ще претърпи множество дигитални трансформации и повечето професии ще изискват повече и по-задълбочени дигитални умения от тези само на ползватели на дигитални устройства. Затова ние въвеждаме предмета компютърно моделиране от трети клас. Ще финансираме от догодина дейности по компютърно моделиране още от първи клас за всички ученици. Стартирахме националната програма “Старт за IT кариера”, в която са включени деца от други професионални направления, за придобиване на професионална квалификация приложен програмист. По този начин ще подготвим по-широка база от софтуерни компютърни специалисти, които да ни помогнат да преминем през този период на дигитални трансформации. Днес трябва да подготвим повече деца, които да бъдат дигитални създатели, да свържем дигиталните умения с креативността и с другите умения. Увеличаваме броя на паралелките по информатика в гимназиален етап.
Променяме учебните програми, като се опитваме да вплетем дигиталните компетентности при всички предмети и да ги свържем с останалите учебни програми. Като говорим за обучение чрез информационни технологии, все още има полемика в образователните системи как да дозираме обучението, така че то да не е за сметка на развитието на социално-емоционалните компетентности. Но е факт, че днес информационните технологии променят не само живота ни, но и начина, по който децата учат. Те усвояват по-лесно и по-пълноценно знания чрез ползването на електронни и дигитални ресурси. Затова трябва да осигурим достъп до електронно съдържание.
Предвиждаме изграждането на т.нар. отворен облак – с филмчета, клипчета, други образователни ресурси за ползване. Ще стартираме работата по този облак от догодина, когато стартира и проектът за обучение в дигитални умения. Осигурихме вече достъп до електронно четими варианти на учебниците. Финансираме изграждането на Wi-Fi мрежи във всички училища. Разширяваме възможностите за интерактивно обучение в класните стаи. Ще подпомагаме училищата да поддържат електронни платформи.
