Така мечтаното влизане в университет и като цяло относително занижените за това критерии и тази година произведоха солидно количество кандидат-студентски бисери. В Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ проверяващите не са скучали с обобщенията на част от бъдещите си възпитаници.
„Животът е една игра, от която никога не излизаш жив“ е малко депресиращи, но вярно философско твърдение, споделено на предварителния изпит по БЕЛ, където темата на последната задача е била „Няма значение откъде тръгваш, ако знаеш къде отиваш“.
Прекалено буквално е приета темата от незнаен изпитан, който е заключил: „Пример за темата е, когато човек отива до тоалетната. Тогава наистина няма значение откъде идва, важното е къде отива и да отива бързо, че иначе – лошо!“
„Все по-малко хора вече са мотивирани за духовен израстък“ е заключил друг кандидат.
От повечето написани неща пък се стига до извода, отбелязан в една от работите – „Когато мисловният перипет е пречупен, всичко остава на заден план“.
Още от бисерите
Някои хора са произлезли от Адам и Ева, а други – от маймуните.
Когато мисловният перипет е пречупен, всичко остава на заден план.
Мечтите могат да бъдат два вида: колосани и прагматични.
Левски е роден и израсъл без майка и без баща.
Героите са станали такива, защото са казали: „Ако губя нещо от мен, губя само себе си!“
Все по-малко хора вече са мотивирани за духовен израстък.
Всички ние имаме сърце, глава и някои други органи.
Човек без цел е като книга без букви – празен отвътре.
Ивайло е бил един обикновен скотовъд.
Животът е една игра, от която никога не излизаш жив.
Нейните мечти били безкрайно дълги.
Пример за темата е, когато човек отива до тоалетната. Тогава наистина няма значение откъде идва, важното е къде отива и да отива бързо, че иначе – лошо!
Човек се намира в непрекъсната борба с околностите.
–
Извадката е публикувала в профила в социална мрежа си преподавателката от ПУ „П. Хилендарски“ доц. д-р Христина Тончева-Тодорова.
