Името му е Айдън Муршуд. По произход е азербайджанец, но е роден тук, в България.
Живее в общност, но не позволява това да затваря кръгозора му или пък да определя хоризонтите му.
Завършва образованието си в морската столица, а по-късно взима и диплома за висше образование в икономическа специалност. Айдън е млад човек, който ясно съзнава, че промяната трябва да тръгне във всеки един от нас и затова е едното колело – старае се да движи каруцата в правилната посока.
Започва работа в собственото си училище по покана на директора. Така става административен специалист. Негови колеги обаче прозряват, че Айдън може би ще е много по-полезен по друг начин, защото е по-близо до децата. Така българинът от азербайджански произход става образователен медиатор и прегръща каузата да направи образованието привлекателно за подрастващите. Да го направи ценност.
Заплащането му не е голямо. По думите му това по никакъв начин не може да стигне на един обикновен човек да изхранва семейството си, но въпреки това мотивите му са други – иска да предаде всичко онова, което училището може да даде на един човек, за да го развие и да го превърне в личност.
„Мотивира ме това, че мога да дам всичко това на онези, които не могат да го видят“, споделя пред TrafficNews младият будител.
Позволяваме си да го наречем будител, защото онези, които движат промяната, са именно младите и социално ангажирани хора. Будителите не носят расо, не стоят в килийни училища. Айдън е с костюм – спретнат, леко мургав, с добре вчесана брада. Носи часовник и има мобилен телефон, защото е един съвременен млад човек. Разликата е в това, че той съзнава истинската мисия на образованието – да гради личности, бъдеще.
А тези мостове не се градят никак лесно. Затова е нормално и да среща трудности. Най-голямата пречка, с която се сблъсква в родния си град е временната емиграция. С една дума онези деца, чиито родители са заминали на гурбет в чужбина и са ги оставили в ръцете на свои роднини.
„Тези роднини се грижат за първичните им нужди – да са на топло, да са нахранени, облечени. Образованието не е толкова голяма ценност и съответно контролът е по-малък. Това означава, че правят онова, което си искат, а в тийнейджърска възраст те просто не искат да учат“, споделя Айдън.
Затова и големият проблем се оказват отсъствията. И тук има една малка подробност – Айдън работи в училище, в което учат както българи, така и роми и турци. Не обича да използва думата “интегриран”, и с радост сподели – в СУ “Любен Каравелов” гр. Варна децата са напълно приобщени и няма никакъв проблем с интеграцията – няма ранни бракове, няма отпадане от системата. Повечето от учащите завършват средното си образование.
Именно това е и борбата на образователната система. Самият министър Красимир Вълчев заяви, че стремежът е всяко едно дете да завърши своето образование и да получи шанс за пълноценен живот, а пътят за това е през учителите. Категоричната си позиция министърът заяви по време на Дискусионния форум с учители и студенти, организиран от център “Амалипе” по повод Международния ден на ромите. На него присъстваха и зам.-министъра Деница Сачева.
„Наблюдавам, че те зи, които прозряват, че образованието е ключ за по-добър живот, обикновено повличат след себе си и други. Те не са излезли от общността, не са аутсайдери, не са извън нея, а напротив. И останалите гледат на тях като на пример, като на нещо повече – той успя, значи и аз мога.
Идеята на моята работа е да издигна образованието в ценност. Да го направя приоритет в семейството. Ако успеем да го направим за сегашното поколение, то ще го направи със своите деца“, споделя още Айдън.
И макар и никога да не са се срещали, никога да не са говорили и пътищата им да не са се пресичали, от другата страна на кръстовището стои един 18-годишен младеж от ромски произход. Именно той, както и много други деца показват, че нещата имат смисъл.
Той се казва Емилиян Мирославов и е от Шумен. Учи в Професионалната гимназия по селско стопанство и хранителни технологии и тази година ще бъде абитуриент. Образованието му няма да спре до тук. Емилиян ще запише висше в Пловдив и ще продължи да се развива в направлението, което е избрал.
И тук идва онази подробност, за която вероятно вече предполагате – Емилиян е от ромски произход.
„Семейството много ми помогна. Реализирах се и съм щастлив, за разлика от много други хора. Образованието е много ценно и препоръчвам на всички роми и техните родители да се образоват и да ги подкрепят. Най-важното е да не спират децата си от училище“, призова Емилиян.
Младежът беше един от наградените победители, участвали в конкурса за есе на тема „Да превърнем езика на омразата в език на толерантността“.
И така тези два съвсем кратки разговора всъщност очертаха и идеята на събитието, идеята на дискусионния форум и посоката, в която образователната система все повече се стреми да върви. Да направим образованието ценност, да го направим привлекателно, да покажем, че то е ключът, който ще отвори сандъка с възможностите.
