Приеха ”Национална стратегия за развитие на научните изследвания – 2020”

Приеха ”Национална стратегия за развитие на научните изследвания – 2020”

На 28 юли 2011 г. беше приета “Национална стратегия за развитие на научните изследвания – 2020”. За първи път българският парламент разглежда и гласува стратегически документ в областта на науката, развитието и иновациите и се определят научно-иновативни приоритети.

Това е знаков момент в контекста на новата европейска рамкова програма за наука и иновации “Хоризонт 2020”. Знаков е и поради факта, че в предходните години, през 2005 г. и през 2009 г., Министерският съвет е предлагал на Народното събрание стратегии за наука и изследвания, но те не са стигали до пленарна зала.

Сегашната Стратегия е разработена с участието на експерти от различни целеви групи – Министерството на образованието, младежта и науката, Министерството на икономиката енергетиката и туризма, Министерството на финансите, както и с активното участие и принос на академичната общност и на икономическия сектор в Република България. За първи път се демонстрира воля за постигане на обща цел чрез координация между различните сектори и заинтересованите страни. За първи път научните приоритети са тясно обвързани и се приемат от частния сектор като важни за развитието на българската икономика.

“Изненадан съм от честния анализ, който е направен от българското правителство за проблемите и слабостите в научно-иновативната система”, се казва в писмото на г-н Робърт Ян Смит, генерален директор на дирекция “Наука и иновации” на Европейската комисия, и се допълва: “Напълно споделям визията, че тази стратегия е крайно необходима на българската научна система, за да се дефинира визията за развитие и за реформи”.
Стратегията беше публично оповестена и настоящата версия отразява препоръките на различни групи учени, неправителствени организации, институции, висши училища и др. Представена е и е съгласувана с аналитичните екипи от Световната банка и Европейската комисия.

Стратегията отчита най-актуалните данни и анализи на Националния статистически институт и ЕВРОСТАТ. Използвани са официални източници на информация като доклади на Европейската комисия, на Съвместните изследователски центрове, например Европейския индустриален наблюдател. Интегрирани са данни от проучвания на Световната банка за иновационния потенциал на страната и доклади на Българската академия на науките и на Федерацията на научно-техническите съюзи.

Като постижение може да се отбележи въвеждането на общонационални приоритети за развитие на науката в следващите години.

Това са:

  1. Енергия, енергийна ефективност и транспорт. Развитие на зелени и еко-технологии;
  2. Здраве и качество на живота, биотехнологии и екологично чисти храни;
  3. Нови материали и технологии;
  4. Културно-историческо наследство;
  5. Информационни и комуникационни технологии.

Тези приоритетни области са обмислени от широк кръг от експерти и специалисти от различни области – учени, финансисти, икономисти, представители на бизнеса. Приоритетите отразяват научния потенциал на страната ни, области, в които вече има изградени умения, среда и международен имидж. Така подбраните приоритетни области начертават основните посоки, без да ги ограничават. Стратегията има времеви хоризонт до 2020 г. и предвижда механизми за актуализация, за да може ефективно да отговори на нововъзникващи предизвикателства и потребности.

Един от акцентите на Стратегията е въвеждането на нов модел за финансиране на научните изследвания, релевантен на добрите практики и модели в европейски и световен план. Предвижда се институционална подкрепа, на базата на научни програми. Това дава възможност да се развиват и други научни направления, които не попадат в приоритетните. Стратегията въвежда програмно-конкурсно финансиране, както и тематични и секторни програми, които ще позволят формулирането на краткосрочни приоритети. Ще се поддържат фундаментални изследвания във всички области на познанието и ще се продължи добрата практика за подкрепа участието на българската научна общност в европейските програми.

Друг изключително важен момент е развитието на интелектуалния потенциал. Наше мото следва да бъде “да инвестираме в умове, а не в тухли”.

Разписани са нови мерки за привличане на млади хора в науката и за реинтеграция на българските учени от чужбина; за премахване на пречките към мобилността на учените и развитието на т. нар. “пета свобода” – свободното движение на знание. Целта е да се превърне “изтичането на мозъци” в “oбмен на мозъци”.
Специално е разработен План за действие, който детайлно представя основните дейности до 2013 г. и позволява годишна актуализация, за да могат да се правят “фини настройки” в рамките на конкретните нужди на направленията и на българското общество.

Стратегията определя и национална цел за инвестиции в наука и иновации от 1,5% от БВП до 2020 г., която е една реалистична цел и съответства на средните европейски равнища. Екипи на МФ, МИЕТ, МОМН и Световната банка направиха прогноза за ръста на двата основни сегмента на разходите за НИРД – публичните и частните, и така се дефинира националната цел от 1,5%, отразена и в Националната програма за реформи до 2020 г.

Много други мерки и инструменти предвижда Националната стратегия за развитие на научните изследвания до 2020 г. По-важното е, че България най-накрая има широка научна визия, базирана на силните страни на българската наука и икономика и с потенциал да мобилизира едновременно учените и предприемачите – правилния път за постигането на устойчива конкурентоспособност на нашата икономика, както и на икономиката на Евросъюза.

Коментари във Facebook