На 9 февруари 2016 година, по повод Международния ден за безопасен интернет, Националният център за безопасен интернет и Факултетът по начална и предучилищна педагогика към Софийския университет проведоха в Пресклуба на БТА съвместна пресконференция на тема „Децата до 8 години и дигиталните технологии“.
На събитието, Националният център за безопасен интернет представи своя доклад „Децата до 8 години и дигиталните технологии“, който разглежда използването на дигиталните технологии от децата и начините, по които родителите ги подкрепят в това начинание. Докладът се основава на изследване, в рамките на което бяха направени десет интервюта със семейства, които имат поне едно дете на възраст до 8 години. Също така, взелите участие семейства имат различни нива на доход, степен на образование и етническа принадлежност. Методиката на изследването бе разработена и тествана от Joint Research Center към Европейската комисия, като в момента се прилага в деветнадесет държави.
Резултатите от проведеното изследване показаха, че дигиталните технологии са неотменна част от живота на децата и семействата. Дори домакинствата, имащи най-ниски доходи, имат поне по един телевизор и компютър. Повечето от тях имат два или три телевизора, два компютъра, два таблета, както и смартфони. Тази наличност дава възможността на най-малките деца от много ранна възраст да навлязат в дигиталния свят – те започват да ползват устройствата на 3-4 годишна възраст, особено ако имат по-големи братя и сестри, от които да се учат чрез имитиране. Също така, изследването показа, че децата бързо научават основните умения за боравене с дигиталните технологии. Половината от интервюираните деца могат да ги използват самостоятелно, макар рядко да умеят да се справят с по-сложни задачи. Въпреки че повечето от тях влизат в интернет предимно за забавление, те ползват и приложения като Viber, Скайп и Фейсбук, за да комуникират с роднини и приятели. Това пораджда някои притеснения у родителите.
Повечето родители се притесняват от опасността децата им да контактуват с непознати в интернет, макар вероятността това да се случи според тях да е малка. Няколко майки и бащи се тревожат детето им да не попадне на съдържание, изобразяващо насилие, което може да го/я стресне. Някои се безпокоят и от комерсиалните и консуматорски черти на дигиталния свят и фалшивата информация, на която могат да попаднат децата, макар че на практика самите родители правят малко за да възпрепятстват разглеждането на онлайн магазини и реклами от младежите. Това, от своя страна, обяснява защо повечето родители споделиха, че имат нужда от повече информация, която да им помогне да регулират употребата на интернет на най-малките, да балансират между дейностите в интернет и извън него, както и да защитят по-добре децата си онлайн. Те бяха заинтересовани и от дълготрайните ефекти върху малките потребители от употребата на дигитални устройства. Родителите споделиха, че информацията по тази тема е малко и е трудна за получаване, като казваха, че са готови да се доверят на препоръки по темата, ако такива им бъдат достъпни.
Резултатите от изследването отправят недвусмислено послание към образователните институции, че дигиталната и медийната грамотност трябва да влязат в задължителните учебни програми на най-малките ученици. „Така може да се получи интерес към познавателната сфера, да се получи образователен и учебен процес под формата на заиграване“, казва Проф. д-р Божидар Ангелов, декан на Факултета по начална и предучилищна педагогика към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Промяната в образованието на най-малките деца трябва да бъде съпътствана от подходяща следдипломна квалификация за учителите, както и подкрепа и популяризиране на тези инициативи като част от неформалното образование.
Много сходни са и изводите от изследването, представено от д-р Данаил Данов, преподавател по „Мултимедийна комуникация“ и ръководител на проект, свързан с развитието на медийната грамотност, провеждан в рамките на Комплекса за върхови постижения „Алма Матер“ в СУ . Като изследва навиците и нагласите за използване на медийните средства и среда на над 100 деца на възраст 5-7 години той заключава, че те масово притежават достъп до тях, но това не е свързано с развитие на уменията им за критичен анализ и оценка на медийното съдържание, което, от своя страна, води до негативни последствия при формирането на цялостната им медийна грамотност.
Допитване, проведено от студентите от специалност „Педагогика на масовата и художествена комуникация“ към Факултета по начална и предучилищна педагогика към СУ, водени от асистент Деси Стоева, сред бъдещи и настоящи учители, е изследвало отношението им към децата и дигиталните технологии и ролята на учителите и родителите. Изглежда, че сред родители/учители съществува тенденция за ограничаване/забраняване на свободния достъп до интернет без какъвто и да е ясно обоснован мотив. Подобна „забрана“ те предлагат да бъде наложена до навършването на 10-11 години при децата, като смятат, че тогава те вече ще бъдат готови да различават реалното от виртуалното.
Според д-р Данов „това предполага опасност от ефекта на „забранения плод“, тъй като (по признанието на родители и учители) нито едните, нито другите разполагат с някакви ефективни мерки за контрол върху медийното поведение на децата. Самото предложение, „на децата да бъде позволен по-свободен достъп до интернет чак след като завършат началната училищна степен“, направено от немалка част от анкетираните – предимно учители в предучилищна и начална училищна възраст – подсказва някаква форма на нежелание и/или неспособност самите те да се заемат с проблема“. И не на последно място – макар че масово споделят необходимостта от развитие на медийна и дигитална грамотност сред децата, анкетираните нямат ясно определение за тези компетенции и самите те не се чувстват сигурни относно собственото си ниво в тях.
