Ученици Училища

Футболни асове връщат ромчета в училище

„Двойка ли имаш? Наказан си. Няма да тренираш, докато не я оправиш“. Заканителната заплаха идва от треньорите по футбол в училището, където има шанс да получиш най-много двойки – изцяло ромското школо във „Факултето“. 120 хлапета, които искат да намерят шанса си в професионалния футбол, зубрят всеки ден като луди, за да изкарат поне тройка.
„Вината“ за това е на двамата медиатори, излезли от ромската махала, които и до днес са пример за момчетата – футболистите Ангел Сираков и Илия Илиев. Вторият е знаменитост не само за махалата – това е бил капитанът на „Славия“ преди време. Ангел пък е бил състезател последователно на „Септември“, „Локо София“, след което си е потърсил късмета в Германия, където е играл в отбор от Мюнхен. През 2013 година решава да се върне у нас, а след това става треньор и медиатор в училището, в което някога е учил.
Ролята на медиаторите в това училище е да склонят хората от собствения си етнос да се навият да изпратят децата си в клас и да ги убедят, че образованието има поне някакви предимства.

„Разчитаме на Ангел да обхожда квартала, а на Илия – да въвежда дисциплина в клас

Децата може да се съпротивляват, когато някой от нашите учители ги дръпне да влязат в час, защото тогава родителите могат да протестират, че го репресират, понеже детето е от ромски произход. Но задейства ли се Илия, слушат го безрезервно“, казва Галина Тимова, заместник-директор на училището. Когато пък обхождат махалата, Ангел служи като преводач между „госпожите“ – тоест преподавателките, които искат да привикат децата в час, и семействата. „Първо учителките говорят, а семейството обсъжда темата помежду си на нашия език. Аз разбирам какво говорят, затова се включвам. Най-често обсъждат, че детските са им ниски, а и без това са спрени, така че защо да си пускат детето отново на училище. Опитвам се да им обясня, че без да ходи в клас, детето няма как да си намери работа“, разказва Ангел. Признава си, че в краен случай ги изкушава с безплатните закуски, а и с безплатния обяд, който директорката Лава Коцева въвела за онези, които решат да останат на занималня. Медиатор, тоест посредник между държавата и ромската общност, е от 9 месеца, и си признава, че е успял да върне в класната стая около 30 ромски деца. „Има такива домове, в които просто няма как да не се разплачеш. Колиба от четири талашитени дъски, скована направо върху пръстта. Общо е около 20 квадрата, а там живеят двама родители с 4 деца. Най-често доходът им идва от обикаляне с каруци и ровене по кофите. Децата нямат една прилична дрешка, камо ли обувки. Педагогическата ни съветничка Радка

Панайотова им носи дрешки от внучетата си, купува им чорапи през зимата

а и всички ние им търсим дрехи, само и само да дойдат на училище“, разказва Ангел. Макар че живее в съседство с бившата си махала, всеки ден е в квартала. На онези, които живеят в колибите, ромската махала им вика „камбоджанците“ – това са най-бедните роми, които обикновено са придошли от други градове. Между тях и „кореняците“ на Факултето няма общуване – камбоджанците си седят в Камбоджа и всяко излизане дори до съседен квартал ги притеснява. Камо ли да пратят детето си на училище. Нещо като „дълбокия“ конфликт между кореняците софийнци и провинциалистите, но на ниво „Факултето“. Въпреки това родител на „камбоджанче“ заявил, че

с всички събрани от кофите отпадъци, които предава, печели по 15 лева на ден

и е готов всеки ден да праща детето си в класната стая. В момента хлапето е вече в трети клас.
„Големият проблем на тези деца е, че не владеят добре български. Част от тях, когато дойдат в първи клас, познават 30 до 40 думи. Те не разбират какво им говори учителката. Представете си едно седемгодишно дете, поставено в среда, където не познава никого, и което почти не разбира за какво му се говори. За него това е травма, а не училище. Задачата ни е изключително трудна“, казва заместник-директорът Галина Тимова. Тя отговаря за приобщаващото възпитание и е напуснала училище в „Лозенец“, защото работата в ромското школо й се сторила по-голямо предизвикателство. За някои от децата влизането в предучилищна група и първият контакт с топла вода. В „Камбоджа“ например около 20 семейства ползват една обща чешма.
Училището обаче, благодарение на усилията на последната директорка, е с изключително моделен дизайн.

С модулни и цветни чинове, плазми в класните стаи и бели дъски

Учителите могат да ги събират, когато децата имат общи задачи, и да ги разделят по един, когато предстои контролно. Предучилищните групи, които са общо 6, имат в класната стая и батут, на който да изразходват енергия. Отделно от това имат и помещение за обед. Всичко това е направено по проект с европейско финансиране.
„Когато покажа на родителите в по-изостаналата част на квартала /разбирай Камбоджа/ в какви условия ще расте детето им, те се разколебават дали да го държат у дома“, разказва Ангел. Някои се навиват дори само заради възможността да изпратят децата си за няколко часа в по-луксозна обстановка, макар че надали ще научат нещо. За миналата година децата, отпаднали от клас, са общо 200. Една част са сменили адреса, други са се омъжили, трети категорично са отказали да учат. Но 30 все пак са прибрани обратно в класната стая. Най-големият коз на Ангел бил, че образование ще им трябва, за да вземат шофьорска книжка.

Източник: standartnews.com