Методът, по който се обучават учениците в училище, е остарял. Това каза за агенция „Фокус“ Асен Александров, директор на 51 СУ „Елисавета Багряна“ по повод резултатите от матурите тази година.
„Най-важният фактор за ниските резултати на матурата по БЕЛ е нейната сложност. Според мен, тази година тя е по-сложна и това е добре“, заяви Асен Александров. Той посочи, че според него трябва всяка година да се усложняват задачите на държавните зрелостни изпити, за да може да се измерват повече умения на учениците. „Няма как в годините да се направят едни и същи задачи, с една и съща сложност. Все повече Министерството на образованието се опитва да измерва уменията на учениците за мислене, за творческо писане и други важни житейски умения, които, за съжаление, до сега не развивахме така добре. Това е верният път, а другото е много лесно – да си правим лесни матури и всяка година да показваме едни и същи резултати“, подчерта директорът на 51 СУ „Елисавета Багряна“.
По повод това, че 6 % от зрелостниците, които са се явили на матурата по БЕЛ са преписвали откъса от „Косачи“ на Елин Пелин, който бе изтеглен, вместо да пишат есе или интерпретативно съчинение, Александров посочи като причина остарелия метод по който се обучават учениците. „Учениците са свикнали бързо да намират някаква информация, бързо да я копират и действат. Това, което не развиваме достатъчно в училище е разбирането, анализирането, творческото мислене, а именно това са нещата, които трябва да подобрим. Например, в Италия, а и в много други държави, освен писмен има и устен изпит, където учениците трябва да могат да се изразяват, да изказват своето мнение, да могат да говорят добре, подредено и структурирано. Лично аз съм привърженик и такова нещо да се въведе, защото най-важното умение, с което трябва да излязат учениците в училище е това, да умеят да се изразяват добре, да умеят да мислят творчески и самостоятелно“, каза директорът.
По думите му стереотипът на българското образование е възпроизвеждане на данни. „Когато зрелостниците попаднат в среда, в която се изисква от тях интерпретиране, анализ и творческо писане, те не знаят какво да правят. Това е един стереотип на цялото ни образование и общество“, отбеляза още той.
