Родители и ученици скочиха срещу РУО-Ловеч

Снимка: БГНЕС Снимка: БГНЕС

Родител на седмокласник, учещ в СУ „Св.Климент Охридски” в Троян, се свърза с Teacher.bg по наболял проблем.

“Децата ни искат да учат в любимото си училище, ние, родителите, ги подкрепяме в търсенията им, училището има готовност да предложи адекватно обучение, с утвърдени педагози, разполага с необходимата база, община Троян подкрепя училището, но РУО гр.Ловеч не разрешава”, пише Снежана Паймакова.

Teacher.bg публикува цялото писмо на родителите до институциите, без съкращения:

Ние, родителите на седмокласници, учещи в СУ „Св.Климент Охридски”, гр.Троян, сме силно обезпокоени от бъдещето, което РУО гр.Ловеч отрежда за нашите деца. Претендираме, че е отнето правото на децата ни да учат, където желаят, и това, което искат. Лишени са от възможността да развиват своите способности според интересите си. Виждаме дискриминационно разкриване само на професионални и STEM паралелки за осми клас, за сметка на хуманитарна такава.

В СУ „Св.Климент Охридски“, гр.Троян през учебната 2018/2019г. завършват основно образование 78 деца. Пред тях и пред нас като родители стои въпросът къде ще продължат средното си образование. Считаме, че всяко едно дете е отделна личност със свои интереси, разбирания, желания, мечти и права да осъществи плановете си в една правова държава, но за съжаление се сблъскахме с редица парадокси!

През м. декември 2018г. на регулярна родителска среща бяхме информирани за броя и вида паралелки, които СУ „Св.Климент Охридски“, гр.Троян предлага, а така също и за останалите паралелки, които се предлагат в община Троян. Попълнихме информирана анкета, в която ясно изразихме като родители какви са интересите на децата ни, къде бихме искали те да учат и какви препоръки имаме към училището. А това което предложи училището като възможност за обучение след седми клас, е следното:

1. ПРОФИЛ МАТЕМАТИЧЕСКИ, с интензивно изучаване на английски език и профилиращи предмети математика, информатика, информационни технологии;

2. ПРОФИЛ ХУМАНИТАРЕН, с интензивно изучаване на английски език и профилиращи предмети Български език и литература, история и цивилизация, география и икономика;

3. ПРОФЕСИОНАЛНА ПАРАЛЕЛКА, специалност ИКОНОМИЧЕСКО И ИНФОРМАЦИОННО ОСИГУРЯВАНЕ, професия ОПЕРАТОР НА ИНФОРМАЦИОННО ОСИГУРЯВАНЕ с разширено изучаване на английски език.

В края на м. декември отново беше организирана родителска среща, инициирана от училищното ръководство, с идеята да бъдат честни с нас – родителите и децата, на която ни уведомиха, че РУО гр.Ловеч, в лицето на началника г-н Еленко Начев, отказва да утвърди хуманитарна паралелка и предлага да останат само ДВЕ паралелки. Като родители бяхме възмутени от факта, че се прави опит да се отнеме правото на избор, както и да бъдат лишени децата да се развиват в една област, която е основополагаща за съвременното общество.

Въпреки всичко училищното ръководство в лицето на директора г-жа Иванка Цекова преодоля наложения натиск и с подкрепата на община Троян внесе в изискуемите срокове предложение в РУО гр.Ловеч, включващо трите първоначално предложени паралелки.

Ние като родители се организирахме и се обърнахме към Обществения съвет, към СУ „Св.Климент Охридски“, гр.Троян за подкрепа и съдействие. Получихме ясно изразено становище, което потвърди, че ние сме в абсолютното право да се борим за правата на нашите деца.

Поискахме среща с г-н Еленко Начев с оглед да ни бъде разяснена ситуацията – защо в училището не може да се разкрие трета паралелка. Първоначално той ни увери, че ще се срещне с нас, но в присъствието на директора г-жа Иванка Цекова, и това ще стане в уречен от него ден и час, тъй като е изключително зает човек, а за точното време и място на срещата ще уведоми г-жа Цекова. За съжаление среща не се състоя. Инициирахме нова среща, но получихме вест от г-н Начев, че няма за какво да говорим – той е взел своето решение и ще го предложи на Съвета по заетостта в гр.Ловеч заедно с предложението на училището.

Последва среща с Областния управител на Област Ловеч – тогава г-н Георги Терзийски. Срещата протече в един добронамерен тон, но без конкретни отговори и решения. Единственото, което стана ясно е че ако има трета паралелка в СУ „Св.Климент Охридски“, гр.Троян, ще се наруши балансът. А за какъв баланс става въпрос, така и не ни беше обяснено. На тази среща получихме покана да присъстваме на заседанието на Областната комисия по заетостта, на което ще се вземе окончателното решение къде, колко и какви паралелки да има в област Ловеч.

Възползвахме се от тази покана с надеждата, че там разумът ще надделее и ще се вземат конструктивни, а не предварително заложени решения. За съжаление разочарованието беше голямо. Първо, защото се оказа, че нашите деца са просто бройки, запълващи едно или друго училище, без интереси, без желания, без мечти и без права. Второ, защото един образователен началник си позволи да бъде арогантен спрямо родители, които всъщност би трябвало да са партньори в образованието, спрямо ученици, ръководство на училище, педагогически състав, едно цяло училище и спрямо един град – гр.Троян. След като с добре изработен стратегически финт успя да убеди цялата комисия, че трябва да гласува за предложението на РУО гр.Ловеч, той обяви, че ще подкрепи предложението на СУ„Св. Климент Охридски“, гр.Троян. А защо един шеф на РУО ще предлага нещо, а после ще гласува против него…..!?!? Обидно, грозно, унизително, спрямо всички нас, поведение!!!!

И сега пред нас като родители стои въпросът къде да запишем децата си, тъй като желаещите да продължат образованието си в СУ „Св.Климент Охридски“, гр.Троян деца надвишава възможностите на двете, вече утвърдени паралелки!?! Как да накараш детето си да стане стругар при положение, че то иска да стане историк? Как да

обясниш на дете, чиято мечта е да бъде учител, че трябва да стане шивачка? При създалата се ситуация, ако подкрепим децата да следват мечтите си, това означава да ги пратим в съседни нам градове, където да запълнят нечии непълни паралелки, вместо да учат в родния си град при утвърдени вече педагози, доказали се във времето. Това решение от една страна е икономически невъзможно за много родители, а за други е неприемливо поради редица фактори, застрашаващи здравето и бъдещото развитие на децата. Ако останат в родния си град, няма да могат да се развиват в желаната от тях посока, а ще трябва да се примирят с някоя от предлаганите професии. Дали някой се замисля, че тези 13-14 годишни ученици имат свои търсения, свои интереси и искат да ги осъществяват тук и сега? Дали ще станат нужните на икономика ни добри стругари, шлосери, дърводелци, монтьори и т.н., или ще имитират учене, ние, родителите, ще даваме пари за уроци по английски и след 5 години ще им махаме на терминал 2?Има и друг вариант, още по-парадоксален – да отидат да учат за стругари в обединеното училище в с. Дебнево на 15-тина км от гр.Троян, където има утвърдена, макар и маломерна паралелка. Страхотно ще е да живееш до любимото училище на детето, в което то да иска да учи и където педагогическият екип може да му предложи знания и умения, към които се стреми, но ти трябва всяка сутрин да го изпращаш да пътува на 15км, за да учи нещо, което въобще не го вълнува. А най-страшното е, ако отрязвайки крилата на нашите деца сега ги обезверим и ги превърнем в нечий „лош материал“!

Уважаеми г-н Вълчев, уважаеми дами и господа, какво искаме да постигнем с нашите деца? Да ги подкрепим в техните мечти и стремежи и да им помогнем да станат достойни граждани на Република България, които да се развиват, да творят, да градят бъдещето на нашата Родина, или да ги принудим да правят нещо, което въобще не ги вълнува, но някой си мисли, че е правилно,и да ги подтикнем много бързо да намерят изхода от една държава, която ги лишава от правото на избор и от възможността да се развиват? Ние, родителите, добре разбираме образователната политика, която се ориентира към професионалното образование, но това означава ли, че трябва да принуждаваме децата си да учат нещо, което няма да използват никога?Кой ще спечели от тази политика – държавата, която няма да получи необходимите специалисти, или децата, които няма да са удовлетворени???

И последният парадокс, който не разбираме, е защо се забранява на едно добро училище да продължи да учи децата, за които се е борило години наред, и се правят опити тези деца да се пренасочат в други нежелани училища? Не е ли по-лесно да се промени политиката на тези училища, така както се промени политиката на СУ „Св.Климент Охридски“, гр.Троян преди 5 години и то се превърна в едно от водещите училища в Общината? Това е училище, което е обърнато към децата, удовлетворява техните търсения и им помага да се развиват и вървят напред. Това е училище, което работи съвместно с родителите. Това е училище, което мисли за бъдещето на децата и точно затова ние, родители и деца, го избираме!

И така, ние, родителите на седмокласници, учещи в СУ „Св.Климент Охридски“, гр.Троян, претендираме:

1. Отнети са правата на нашите деца – правото да учат в училището, в което искат;

2. Лишени са от възможността да се развиват в желаната от тях посока;

3. Децата ни са обект на дискриминация – чрез разкриването предимно на професионални паралелки за сметка на хуманитарна;

Ще се борим децата ни да имат право на избор, защото е неприемливо да има училище с изключителна материална база, педагози, показващи отношение към децата и доказали се във времето, достатъчен брой деца, които искат да учат в любимото си училище, подкрепа, изразена писмено от страна на родителите, подкрепа от Община Троян и в същото време РУО Ловеч да казва „НЕ“!

Ние, като родители, заставаме твърдо зад децата си и сме готови на всичко, за да получат качествено образование, в добро училище, с доказани преподаватели и да станат достойни граждани на Република България. Няма да допуснем компромиси и ако се наложи сме готови на крайни мерки!

С уважение:  Инициативен комитет от родители на седмокласници, учещи в СУ „Св. Климент Охридски, гр. Троян”

610×90-banner-uchilishte365-v2

Коментари във Facebook