От гара А до гара Б

От гара А до гара Б

За седма поредна година издателска къща “Анубис” и издателство “Булвест 2000” имат удоволствието да обявят Националния литературен конкурс за учители-творци, в който със свои произведения – стихотворения, разкази, есета – могат да участват действащи учители и директори от цялата страна.

Мрежата на учителите новатори teacher.bg отново е медиен партньор на конкурса и като такъв има привилегията да запознава читателите си в аванс с някои от произведенията, участващи в него.

Днес Ви представяме произведението на Стоянка Драганова – старши учител в ЦДГ “Детелина”, с. Йорданово.

От гара А до гара Б

Времето е спряло.Една заблудена муха се блъска в стъклото на прозореца, в опит да се освободи. Дразни ме. Диктувам условието на задачата:

“От гара А до гара Б пътува експресен влак със скорост 140км/ч. Половин час по-късно тръгва бърз влак по същия маршрут със скорост 100км/ч.”

Каква нелепост – могат ли два влака да пътуват по един и същ път като разликата е в скоростта?

Дали тя е успяла да се качи в бързия или остава с пътническия? В колко ще пристигне? Трябва да я посрещна на гара Б. Дали да купя цветя? Всъщност не знам кои са любимите й цветя. Да не вземе да си помисли,че се натрапвам. Моля ви се! Аз съм прясно разведен учител по математика. В главата ми има цифри и уравнения, а не поезия. И една детска учителка да променя и без това крехкото равновесие в живота ми, не е ли прекалено!

До края на часа остават още 20 минути. Ще отворя прозореца да излезе проклетата муха. Ето и децата са отегчени, не им пука за влаковете, гарите, срещите… И защо ли? Те са тийнейджъри и всичко е пред тях. Мислите им не отиват по-далеч от миналия купон и предстоящия. Е, не всички де! Отличникът на класа,  дето иска да става програмист е готов. При него влаковете винаги стигат от гара А до гара Б навреме и с нужната скорост.

Само моите влакове дерайлират. Трябва да спра да мисля за нея. В края на краищата е просто една детска учителка. Вярно, “Учител на годината”. И какво толкова.  Както казаха придворните клюкарки – за какви заслуги? Работела в едно пусто, неуютно и забравено от Бога село, с деца от малцинствата. “Иновации друг път” – съскаха злобарките.

Има нещо в нея. Ще й купя рози, не, по-добре една роза – червена. Класика в жанра. Сега ще усложня задачата на учениците. Първият влак ще се движи със закъснение половин час. Ха да ви видя, как ще стигне до гара Б!

Като си помисля за нейния ден – цял ден е подскачала, пяла, играла с бебетата, за разнообразие е бърсала сополи и ги е утешавала, че мама скоро ще дойде.

Какво толкова интересно намерих в нея? Средностатистическа детска учителка! А се е забила в мозъка ми като трън в пета, и не мога да спра да мисля за нея. Да не съм малчуган от групата й, да ме обгрижва, само това остава – да ми бърше сополите! След развода моят влак отиде на гара “Разпределителна” и ето вече 3г. не е мръднал. Стои и чака да дойде машинист, да го подкара от гара А към гара Б.

Има нещо безпомощно, трогателно у нея, когато се усмихва. Сигурно бебетата й влияят така. Дали да не приготвя романтична вечеря с вино и свещи. Сто процента ще се разтопи. Малко стил, малко класа, така де, нали е детска учителка, веднага ще оцени естетиката. Така, ето “програмистът” е готов. То си личи кой има глава на раменете. Пиша му шестица, заслужи си я. Скоро ще удари звънеца. Чакай да проверя, имам ли СМС? Боже, не знам смешно ли е, или трагично! Да се държа като влюбен ученик- аз, зрелият, улегнал преподавател по математика, дето отлично знам, че две и две, прави четири. Дето познавам теорията на вероятностите и теорията на относителността. Сериозен човек! Ако ми бяха казали, че ще се влюбя в детска учителка, щях да се смея като на абсурден виц.

Та тя изобщо не е чувала за Перелман и теоремата на Поанкаре или за Ойлер и динамиката на флуидите.

И какво толкова има в нея? Звънецът би, часът свърши. Трябва да взема такси, за да не закъснея, по пътя ще купя розата. Отивам на гарата да я посрещна…

Коментари във Facebook