Образованието в бюджет 2020 – още от същото

Всяка година с публикуването на проекта за бюджета (и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза) в края на октомври получаваме обобщен поглед към намеренията на управляващите за развитие на различните сфери на държавна политика.

Тук ще се спрем по-подробно на маркираните политики в сферата на образованието – тази, в която най-често чуваме заявки за реформи, но по-рядко виждаме съществени такива.

  • Заплатите на учителите. Увеличаването на възнаграждението на педагогическия персонал е изведено сред ключовите приоритети на бюджета за следващата година – дотолкова, че заема челно място в инфографиките, които го съпровождат. Заявената цел е през 2021 г. заплатите на учителите да са двойно по-високи спрямо 2017 г., което би следвало както да увеличи привлекателността на професията, така и да подобри жизнения стандарт на вече заетите в нея. Дума обаче не може да става за догонване на доходите на други водещи професии – увеличенията на заплатите на преподавателите, на които ставахме свидетели досега, по-скоро ги приближават към средните за страната, но са крайно недостатъчни за да донесат значима промяна в сектора, особено от гледна точка на привлекателността му за по-млади кадри.
  • Повишаване на дела на младите учители. Осъзнаването, че преподавателската професия застарява и в следващото десетилетие най-вероятно ще има значителен липса на кадри в нея, е първата стъпка към решаването на този проблем. Според текста на актуализираната средносрочна рамка в рамките на осем години се очаква да се пенсионират 36% от настоящите учители. Липсват обаче каквито и да било мерки, насочени към подобряването на условията на труд, на престижа на педагогическите специалности или на качеството на преподаване в тях. Малко вероятно изглежда по-високото (но все още по-ниско дори от средното) възнаграждение да е достатъчно за привличането на млади хора към професията, особено извън големите население места, без това да е съпроводено с подобрения в останалите аспекти, които я заобикалят.
  • Допълнителни средства за работа с деца от уязвими групи. Ранното отпадане от училище на децата от малцинствата е сред най-важните фактори, които възпрепятстват по-нататъшната им интеграция на пазара на труда. Предоставянето на финансови стимули обаче не е достатъчно. Необходимо е по-тясното им обвързване със системата на образование, и особено съсредоточаване върху по-доброто усвояване на българския език и грамотността, тъй като ниското им ниво възпрепятства задържането на учениците от малцинствата в по-горните степени на училищното образование.
  • По-широко застъпване на дуалното образование.  И тази политика е представена максимално обтекаемо. Масовото въвеждане на дуално образование е ключова мярка за улесняването на прехода от професионално образование към пазара на труда, но няма заложени ясни цели. В най-добрия случай те биха включвали постигане на определен дял на учениците в дуална форма на обучение и на последващата им реализация по специалността, в която са се обучавали.
  • Поддържане на механизма за обхват и включване в образователната система. Сред интересните числа, включени в проектобюджета, e и досегашният резултат от механизма – 44 хиляди деца, записани за първи път или върнати в училище от функционирането му. Не е ясно обаче колко е дълготраен ефектът от механизма, доколкото не се публикуват данни колко от обхванатите деца се задържат в училище и колко години образование „печелят“ благодарение на него.
  • Повече средства за превоз на ученици. Увеличаването на средствата за превоз на ученици може да бъде разчетено като заявка за бъдещо създаване на повече средищни училища. Това е важна мярка за оптимизиране на училищната мрежа и довеждане на учениците от малките населени места в училища в по-големите, където в общия случай качеството на предлаганото образование е по-високо.
  • Увеличения на разходните стандарти. Тук няма особени изненади – повечето разходни стандарти се увеличават с 15-20%. Липсват обаче значителни изменения в начините, по които се формира финансирането на образователните институции. Това означава, че проблемите със стимулите, които създава настоящата система на финансиране, остават.

В проектобюджета обаче липсват заявки за по-дълбоки реформи, от които се нуждае системата на училищно образование. Липсва дори намек за промяна на системата на финансирането към модел, основан на качество – вероятно най-важната мярка, необходима за промяна на стимулите и елиминиране на механичното броене на училища, паралелки и ученици, която налага настоящият модел.

Анализ на ИПИ

Източник: economic.bg
610×90-banner-uchilishte365-v2

Коментари във Facebook