В България е популярно да се каже: покажи ми пътеката, а аз вратата ще я намеря. Това е принципът, по който учехме ние и по който ни водеха нашите учители, припомня инж. Георги Георгиев.
Легендарният преподавател подчертава, че пример за подражание са му били българските инженери, немски възпитаници, който са му преподавали след войната. „Те пренесоха този опит и култура в българските средни училища. Немските инженери никога не идваха на работа без костюм, лачени обувки и вратовръзка. За нас те бяха образец за подражание”, разказва инж. Георгиев.
Дуалното образование, за което толкова се говори сега, всъщност е пренесено веднага след войната от Германия. Помни как в Механотехникума идва да преподава племенникът на будителя Димитър Кудоглу. Казвал се е Атанас Турдоглу и бил единствен наследник на благодетеля. „Димитър Кудоглу е бездетен и е изпратил сестриния си син Турдоглу да се учи в чужбина. За нас той бе образец за подражание. Когато Механотехникумът стана образцов и посрещахме гости, го представихме на зам.-министъра на образованието на ГДР. И той каза: „В ГДР такива хора вече са рядкост”, разказва инж. Георгиев.
Атанас Турдоглу се пенсионирал като учител в техникума. Наследникът на благодетеля, който направи толкова за Пловдив, получил от чичо си две къщи, които веднага били национализирани. Едната била на площад „Централен” – там, където се продавали билети за Аерофлот. Другата била до клуб „Берьозка”.
Легендарният директор помни и другия си учител немски възпитаник – инж. Дойчинов. „Веднъж в час дойдоха 2-3 много добре облечени млади хора и вежливо го помолиха да отиде за справка в милицията. Той им каза: Мога ли да си взема балтона – при вас е хладно.” И така никой не чу повече нищо за него”, потресен е след толкова години инж. Георгиев. След време се видял със съпругата на инженера, която разплакана разказала, че е изпратен в лагер. Причината била, че казал пред двама приятели на новогодишния празник: „Ние сме толкова образовани и можещи хора, а живеем толкова зле!”. Единият от двамата отишъл в милицията.
„Това са хората, от които съм се учил и на които съм подражавал. Те бяха и много взискателни. Компромис с мързеливите при тях нямаше”, разказва старият преподавател. Като учител не помни някога да е обличал нещо друго освен костюм, бяла риза и вратовръзка.
Първите средни професионални училища по немски тип се появили в Карлово и Габрово. Когато открили Механотехникума в Пловдив, осем кандидати се борили за едно място. За да влезе, държал изпит по български, математика и физика. Бил е 4 години заместник на друг легендарен директор на Механотехникума – Никола Цапрев. „Имаше дар свише да е преподавател”, описва го кратко той.
След това инж. Георгиев бил назначен за директор на Средното училище по машиностроене „Антон Иванов”. За няколко години го направил толкова успешно, че по конференции, свързани с образованието, започнали да говорят за „инженера от Пловдив”. Бил инспектор, а след това пак го изпратили да стяга редиците в техникума по автотранспорт.
„Положението бе ужасяващо – учителите бяха разделени на два лагери и пишеха доноси един срещу друг, давеха се в интриги”, спомня си инж. Георгиев. Мястото сякаш било подминато от онази благодат, наследена в нашите училища от българските будители. Имало доноси и срещу него. Сред най-абсурдните били, че е постоянно пиян и не обича Съветския съюз.
Доносът: Мрази СССР
Един ден в Техникума по автотранспорт дошли тайно проверяващи, които трябвало да установят мрази ли инж. Георгиев великия Съветски съюз. Имало такъв донос от негови колеги. Казали му, че на другия ден ще идва съветска делегация.
„Смятаха, че ще претупам посрещането, защото мразя СССР. А аз наредих веднага да излъскат музикалните инструменти, да се боядисат бордюрите в двора, а готвачите в стола да сложат бели престилки и бонета. На всяка маса – ваза с цветя. На другия ден учениците, облечени в чисти униформи, чакаха строени в двора. Така преборих и този донос”, разказва инженерът.
