Не трябват нови нормативи, а физкултурни салони

Снимка: monitor.bg Снимка: monitor.bg

Надскочи себе си – израз, който от време на време чуваме от приятел или пък ние му го казваме, за му вдъхнем увереност, че може да постигне повече от това, което си мисли, че може да направи.

Надскочи себе си – израз, който от време на време чуваме от приятел или пък ние му го казваме, за му вдъхнем увереност, че може да постигне повече от това, което си мисли, че може да направи.

Това обаче едва ли ще го разберат 6-годишни първолаци, които са на ръст 1,30 м на пръсти, но ще трябва да успеят да „прелетят“ 141 см, за да зарадват мама и тате с отлична оценка според предложената от МОН система за оценка на физическата дееспособност от 1-ви до 12-и клас. Батковците ще трябва да направят същото, но вече при скока метърът трябва да отчита доста по-внушителната цифра от 258 см. Така че надскочете себе си, деца, ако не искате да имате „слаб 2“ по физическо. Защото експертите от НСА, които са разработвали нормативите, май са имали предвид световния рекордьор на дълъг скок Майк Пауъл, а не ученици от N-ското школо.

Тези мъки с физическото са ми отлично познати. За последно подобен норматив покривах преди около 7 години в 12-и клас. Сега момичетата на тази възраст ще трябва да скачат поне 202 см, за да се представят за “отличен“. Не мисля, че с моите връстнички трябваше да скачаме по-малко, което пък стана причина за големи оплаквания пред нашия учител. За да се смили и да не нашляпа на всички ниски оценки, измисли интересна схема – скачаш с ръце в джоба и нормата пада със 70 см. Някак 130 см бяха доста по-реалистични за клас, в който почти всички момичета бяха +160 см.

Скоковете от място обаче бяха най-малкият ни проблем. Бягането на 50 или 300 метра също не беше от най-любимите занимания. Проблемът там обаче не беше толкова да изминем разстоянието под норматива, а лошото състояние на част от пистата и страхът да не изкълчим някой глезен. Най-добре се „справяхме“ с коремните преси – едната брои на другата и като почне от 1, отиде на 5, после 12, 15… и така доста бързо покривахме необходимите бройки. Жалко, че следващата година ученичките вече няма да ги правят според предложението на МОН.

Освен с нормативи в часовете по физическо се занимавахме и с други неща. По случайност учителката ни по биология ни преподаваше и по спорт. Често се случваше да ни обяснява нещо от материала, което не сме разбрали. Когато не бяхме най-добрите ученици в часовете й, пък ни караше да правим по някоя друга обиколка на салона, за да си знаем за другия път да сме по-послушни.

Това обаче се случваше през лятото. Зимата стояхме и пазехме печката в стаята на учителите, защото средната температура в залата беше не повече 10 градуса. А да не говорим, че „салонът“ за физкултура в началното ми училище беше обикновено мазе.

Не е кой знае колко по-различна картината и сега в голяма част от школските салони. Затова не е толкова важно да се измислят нови нормативи, а да се оправят салоните и пистите в училищата. Защото едва ли ще се намери малчуган, мотивиран да играе спорт в мазето на школото си.

Източник: monitor.bg
610×90-banner-uchilishte365-v2

Коментари във Facebook