“Мамо, кога може да отидем на училище?”

“Мамо, кога може да отидем на училище?”

Епидемията от коронавирус навлиза все по-дълбоко в ежедневието на хората по целия свят и променя ежедневния ритъм на живот. Един от аспектите, на които заразата влияе, е училищното образование.

Новите мерки на българското правителство и на Министерството на здравеопазването предвиждат много деца да си останат вкъщи. Ако за страната ни това е ново, то за учениците в Азия вече е така от избухването на епидемията.

Само към началото на март над 300 милиона деца са били извън класните стаи, голяма част от тях в Китай, Хонконг, Япония и Южна Корея, а в по-малка степен в Пакистан и Индия. Затворени бяха училища и в Италия, Испания, Франция, САЩ и др.

Ефектът от затварянето на училищата в продължение на дни, седмици, а понякога дори и месеци може да има неясни последствия за децата и за цели общества.

Китай, откъдето започна разпространението на коронавируса, първа затвори училищата. Вирусът се разпространи толкова бързо, че за няколко седмици затвори (в различна степен) училища в 22 държави на три континента.

ООН предупреди, че „глобалният мащаб и бързината на настоящото прекъсване на образованието са несравними”.

На места училищата са затворени за дни, на други за седмици. Ситуацията е динамична и се променя на база цифрите от заболеваемостта. Което пречи да се предвиди за какъв период от време ще е нужно да се осигури грижа за децата извън клас.

Училищата осигуряват структура и подкрепа за семейства, общности и цели икономики. Ефектът от затварянето им в продължение на седмици, а понякога дори и месеци може да има неясни последствия за децата и обществата като цяло.

В някои страни по-големите ученици пропускат заради карантината важни учебни сесии за изпити за прием в колеж, а по-малките рискуват да изостанат с основни предмети като четенето и математиката.

Това се отразява и на родителите, които губят средства в опити да работят от вкъщи, да вземат отпуск или да намерят кой да се грижи за децата им.

Други пък преместват децата си в нови училища, далеч от засегнатите от вируса райони, което на свой ред лишава децата от участие във важни етапи от училищния процес.

„Не мога да се сетя за случаи в модерно време, в които напредналите икономики да затварят училищата в национален мащаб за толкова продължителни периоди от време”, заяви Джейкъб Киркегор, старши сътрудник във вашингтонския Институт за световна икономика “Петерсън” (PIIE).

В Хонконг семействата се опитват да поддържат колкото се може по-нормален живот въпреки новите обстоятелства.

За 48-годишната Гао Менгсян, която спира да работи, за да може да гледа двете си дъщери, това е трудно. Преди това е работила като охрана в Хонконг. Училището на децата е затворено от януари. Оставането вкъщи оскъпява домакинските разходи.

“Постоянно ме питат кога могат да излязат и да отидат на училище”, казва Гао. Самата тя излиза веднъж седмично. Времето си прекарва в това да помага на дъщерите си – на 10 и 8 години, с техните онлайн часове. Това е технология, която я обърква, смущава и момичетата.

Правителствата се опитват да помогнат. Япония предлага субсидии, за да помогне на компаниите да компенсират разходите за отпуск на родителите. Франция обеща 14 дни платен отпуск по болест на родителите на деца, които трябва да се самоизолират, ако нямат друг избор, освен да гледат децата си.

Но ефектът от затварянето на училищата засяга и части от обществото, които не изглеждат свързани с образованието. В Япония училищата отмениха доставките на храни за обедите на учениците. Това засяга и земеделските производители, и доставчиците.

Джулия Босард, 39-годишна майка на две деца от Франция, казва, че й се е наложило да пренареди цялото си ежедневие. Училището на по-големия й син е било затворено заради дезинфекция. Оттогава дните й се състоят в това да помага на децата с домашните и да дебне в супермаркетите за бързо изчезващите тестени изделия, ориз и консерви.

Училищни и държавни служители се стремят децата да учат и да бъдат заети с уроците у дома. Италианското правителство създаде уеб страница, за да предостави на учителите достъп до инструменти за видеоконференции и готови планове за уроци. Монголските телевизионни станции излъчват цели уроци. А правителството на Иран направи безплатно за всички деца съдържанието в интернет.

Учениците дори се занимават с физическо възпитание онлайн. Училище в Хонконг например изисква учениците да облекат фитнес облекло и да следват инструктор, който демонстрира лицеви опори от екрана. Уебкамера на всеки ученик показва дали той се включва в тренировката.

Офлайн реалността обаче е предизвикателство. Когато децата и тийнейджърите са оставени на собствените си лаптопи и мобилни устройства идват и технологичните препятствия и неизбежните разсейвания.

Тира Панг, 17-годишна гимназистка в Хонконг, многократно „закъснява за час”, защото интернет връзката й е бавна. Въпрос на късмет е кога ще можете да влезете и кога не, оплаква се тя.

Новата класна стая вкъщи създава по-големи проблеми за по-малките ученици и по-възрастните хора, които се грижат за тях. Много баби и дядовци помагат при грижите за децата, за да могат родителите да отидат на работа. Но възрастните не винаги познават технологиите.

„Те не могат да контролират обучението на децата и вместо това им позволяват да развиват лоши навици. И децата не могат да се съсредоточат по време на ученето”, казва Руби Тан – учител в Чунцин, град в югозападен Китай, който затвори училищата още през февруари.

Прекъсванията на онлайн уроците са неизбежни. Публикации в китайските социални медии показват, че учители и ученици се качват на покриви или ходят при съседи в търсене на по-силен сигнал.

Китайско списание съобщава за семейство в Монголия, което се е изнесло в юрта във вътрешната част на страната за по-добра уеб връзка.

Затварянето на училища кара семействата да преосмислят как да се издържат и да разделят задълженията в домакинството. Тежестта пада особено върху жените, които в целия свят все още са отговорни за грижите за децата.

Има недостиг на детегледачки, които да поемат децата от тежко засегнатите региони.

11-годишният син на Лий Сонг-Йон, мениджър „Здравна информация” в болница в Сеул, Южна Корея, също е извън клас, след като в началото на март правителството затвори училищата в цялата страна. След Китай, Южна Корея стана страната с най-голям брой случаи на коронавирус.

Работата вкъщи никога не е била възможна за Лий. Тя и съпругът й, който също е служител на болницата, имат повече работни задължения от всякога. Така синът им прекарва всеки делничен ден сам. Майка му му оставя приготвеният обяд в кутии. Тя предполага, че ако синът й беше по-малък, вероятно това би означавало да напусне работа, тъй като не би могла да го остави без надзор.

Все пак усеща, че кариерата й ще пострада: „Опитвам се да изляза от работа в 18:00 ч. Когато другите все още са на бюрата си, аз тичам вкъщи при сина си, за да му приготвя вечеря”. Тя е наясно, че това няма да й донесе признание на работното място.

За самотни майки опциите са още по-ограничени.

В Атина застрахователният брокер Анастасия Москос казва, че е имала късмет. Когато училището на 6-годишния й син затваря за седмица, тя го оставя с баща й, който по случайност е на гости. Тя обаче е самотна майка и за по-продължителен период ще има нужда от помощ.

Дори майките, които могат да напуснат засегнатите райони, имат проблеми с осигуряването на грижа за децата. Кристина Талиабу, комуникационен предприемач от Милано, който стана център на заразата в Италия, наскоро се премества с 2-годишния си син във втория си дом в Рим. Но никое детско заведение там не иска да приеме сина й, защото другите родители не искат някой от Милано да е близо до децата им.

Затварянето на училища, занимални и университети в Италия, вероятно ще създаде проблеми за родителите в цялата страна.

Кристина Талиабу отхвърля няколко предложения за работа, тъй като не е в състояние да работи вкъщи без детегледачка за малкото си дете. Тя е съгласна, че училищата няма как да не затворят, но смята, че е нужна помощ и за майките, които също са под карантина.

Епидемията разтърси цели индустрии, свързани с учениците и техните работещи родители.

Училищните администрации в Япония, изненадани от рязкото решение за затваряне на училищата, се втурнаха да отменят поръчките за обеди. Това остави доставчиците затруднени с нежелани хранителни стоки и временно ненужни служители.

Казуо Танака, заместник-директор на Центъра за обяд на училище Yachimata в централна Япония, казва, че е бракувал поръчани продукти за около 5000 обеди за 13 училища. Това би струвало на центъра около 20 милиона йени (близо 200 000 долара) месечно, докато училището е затворено.

Юзо Кодзима, генерален секретар на Националната асоциация за училище обяд, казва, че са засегнати пекарни, млекопроизводители и зеленчукопроизводители. А работниците в училищните центрове, които отговарят за обедите на децата, нямат работа.

За да притъпи последиците, правителството на Япония предлага финансова помощ на родители, малки фирми и здравни работници. Но за служителите в центровете за училищен обяд до началото на март такава не бе предвидена.

Много домашни помощници в Хонконг останаха без работа, след като заможни семейства записаха децата си в училища в чужбина. Търсенето на бавачки вече е спаднало с една трета, откакто започна огнището на заразата в Китай, тъй като много компании позволяват на родителите да работят от вкъщи, каза Феликс Чой, която има бизнес с осигуряване на бавачки. Някои емигрантски семейства са напуснали града още преди да бъдат затворени училища.

Над 30 процента от клиентите й са западни емигрантски семейства. Повечето от тях са я информирали, че ще се върнат едва след като училищата отново отворят врати.

Източник: webcafe.bg

Коментари във Facebook