Кой ще е следващият министър на образованието!?

Кой ще е следващият министър на образованието!?

Оставката на правителството Борисов-2 вече е факт. Кой трябва обаче да поеме Министерството на образованието? В социалните мрежи вече се появиха мнения по темата и е факт, че повечето от тях са негативно настроени към досегашния модел. Защо се получава така? Защо сякаш все не случваме на министри?

Първото важно условие е, министърът, в каквато и сфера да работи, да е експерт. Експериментите понякога са успешни, но практиката показва, че в повечето случаи, експертизата е водеща като успеваемост, пред екстравагантната експерименталност!

Дали министърът трябва да е учител, или директор на училище? Вероятно отговорът е да, защото такъв професионалист познава системата и ще може да реагира адекватно. Въпреки че и критиките към настоящия заместник-министър на образованието – Диян Стаматов, който е бивш преподавател и дори и директор на училище, също не бяха малко, въпреки че идва отвътре, от системата….!

Дали проблемите са толкова дълбоки, че когато влязат в министерството, учителите всъщност виждат, че са безсилни, това не знаем, възможно е и това да е факт!

Проблемът е, че през последните години министрите в дадени области, сред които и образованието, сякаш запълваха служебно този пост. Понеже няма друг, или понеже квотата го изисква, еди кой си става министър на еди какво си, само по силата на едни разпределителни проценти и договорки.

Това води до влизане в системата на случайни хора, които не са подготвени, нямат необходимата експертиза и на практика не просто не правят нищо, а дори и вредят.

Другият проблем е, какъв тип е министърът. Политическите фигури са хубаво нещо, защото носят със себе си сигурност от известността, но тази сигурност е измамна, защото строго политическата фигура без необходимия специализиран ценз е просто едно параванно лице и нищо повече, а такива имаше, включително и в МОН!

Дали ще е учител или директор на училище, министърът трябва да разбира от образование, а не да е просто популярно политическо лице. Важно е обаче и говоренето. Имаше министри, включително и на образованието, които говореха твърде много, а не казваха почти нищо. Това угнетява гилдията, а тя не прощава подигравки! Говоренето обаче отново опира до експертизата, ако не си специалист, няма как да говориш убедително и тогава министърът говори обилно, но този тип говорене по-скоро досажда, вместо да обяснява! Това отново води до проблем!

Заради това, новият министър трябва да е специалист, трябва да е експерт, трябва да може да гвори ясно, да обяснява рационално, да е действен, да има смелост да отстоява позиции, но не самоцелно, а целенасочено и аргументирано.

Дали един служебен министър на образованието може да прави реформа, да, трудно, но може, ако не друго, поне може да защитава адекватни позиции  и по този начин да извършва козметични промени, но на възлови места и по важни теми. Понякога, дори и това малко е достатъчно, вместо една арогантна мегаломанщина, която вика много, ама не прави нищо!

Венцислав Жеков

Източник: teacher.bg

Коментари във Facebook