Как ще завършат годината учениците без устройства

Как ще завършат годината учениците без устройства

Oколо 10-11% от учениците (7-8 хиляди) все така остават необхванати в дистанционното обучение заради липсата на електронни устройства въпреки даренията на фирми и организации, за които Министерството на науката и образованието (МОН) съдейства да бъдат предоставени на нуждаещи се ученици.

Как успяват училищата да включат децата без устройства в образователния процес и успяват ли с всички? С какви трудности се сблъскват преподавателите и медиаторите в училища, в които масовео децата са без устройства? Как учат, как биват изпитвани и как ще завършат учебната година такива ученици? На тези и други въпроси “Дневник” потърси отговри от просветното ведомство и регионалните управления по образованието, училищни директори, учители и медиатори.

Как учат децата без устройства

За учениците, които не са обхванати с електронно обучение, в училищата могат да се организират индивидуални срещи за консултации и изпитвания (при спазване на предписаните мерки), ако не е възможно приключването на класа в условията на обучение от разстояние, посочиха от МОН пред “Дневник”.

“Такива ученици сега работят с учители и медиатори, които им раздават учебни материали на хартия. За повечето ученици в малки населени места отново се разчита на медиаторите, които носят тестове до дома на ученика, изчакват да го попълни, и го връщат в училище за оценяване. За децата без устройства задачите могат да се поставят по телефона на родителя, а ако той е на работа през деня – вечер, след което учителят оценява или отново задава въпроси на детето по телефона на родителя”, разясниха от министерството.

Малко от учениците в ОУ “Ген. Карцов” в карловското село Христо Даново в началото на извънредното положение са имали достъп до интернет и подходящи устройства, за да могат да участват в онлайн обучението. “Благодарение на фирмата за интернет, с която работим, беше прекаран безплатен интернет в махалата, в която живеят почти всички наши ученици. Въпросът с устройствата се реши почти изцяло отново чрез дарения. Организирах дарителска кампания във “Фейсбук”, в която помолих приятелите си да ми изпращат устройства. Публикацията ми беше споделена в различни групи и много хора се свързаха с мен, включително фирми и неправителствени организации, които имаха желание да помогнат. Резултатът от всичко това – около 60 устройства, включително 20 нови таблета, купени от фирма. И все още получаваме дарения”, каза пред “Дневник” Ванеса Иванова, учител по програмата “Заедно в час” на първокласници в селото.

По думите й все още обаче голяма част от децата нямат достъп до онлайн обучение. С тях от самото начало се работи с материали, разпечатани на хартия. Учителите подготвят материалите, които се принтират в училище и образователен медиатор има задължението да ги разнесе до децата. “Тази практика лишава от възможността децата да получат съдействие от своите учители, а за някои това е от особено значение. Когато говорим за контекст, в който малка част от родителите помагат на децата с уроците, липсата на личен контакт с учителите няма как да бъде пренебрегната като фактор за ефективността на обучението в дистанционна форма”, коментира учителката.

Според анкета, която център “Амалипе” направи сред 200 училища през първите три дни на дистанционното обучение (в голямата си част това са училища, обучаващи ученици от уязвими групи), над 36% от включените в проучването бяха успели да обхванат между 75% и 100% от своите ученици в различни форми на дистанционно обучение още през първите 3 дни. Почти 40% от училището са включили между 50 и 75% от учениците.

“Говорейки за процента на обхванатите ученици, не бива да забравяме и за другия важен въпрос – какво е качеството на дистанционното обучение. По обясними причини, не бяха заложени твърде високи очаквания и първоначално беше приложен принципът “ограничаване на щетите”, т.е наблягаше се на това учениците да са обхванати и ангажирани, отколкото как са обхванати. През първите седмици МОН и директорите настояваха да не се вземат нови знания, а заниманията да се използват за затвърждаване на вече преминатите теми. След това се пристъпи и към включване на нови знания, но едва ли някой смята, че това е равностойно на процеса преди извънредното положение”, казват от “Амалипе”.

Все пак оттам отчитат като положителен интересът на родителите към дистанционното обучение, дори и тези от уязвими групи. Според “Амалипе” дистанционното обучение индиректно е показало големите разлики, които съществуват между отделните училища и то – не между “ромски” и “неромски”, а между такива, които се развиват и работят за успеха на всяко едно дете и такива, които не искат да го направят.

Трудности пред учителите и медиаторите

Според Ванеса Иванова трудностите пред учителите са породени най-вече от факта, че дистанционното обучение не е приложимо във всички контексти. “При учениците от семейства с нисък социално-икономически статус, които нямат достъп до интернет или устройства, тези, в които родителите не са готови да окажат съдействие на децата си или липсва мотивацията защо образованието изобщо е ценност, дистанционното образование е меко казано неприложимо”, заяви преподавателката. И добави, че учителите нямат възможност да работят диференцирано с децата, отговаряйки на индивидуалните им нужди, не получават достатъчно обратна връзка какво се случва с обучението вкъщи.

“Друго предизвикателство е нагласата на част от родителите, които смятат, че е работа на учителите е да се грижат изцяло за техните деца, а в момент като сегашния те не изпълняват своите задължения. Друга част от негативните родителски нагласи са и твърденията, че училището е длъжно да осигури на всички деца и интернет, и устройства”, каза още тя.

Не така обаче стоят нещата в плевенското село Бохот, където също почти всички ученици са без устройства. Пред “Дневник” образователният медиатор Наташа Сенкова разказа, че от самото начало тя, заедно с още един медиатор обикалят домовете на около 80 деца от училището, които живеят в Бохот, Тодорово, Брестовец и Плевен. Всички учители изпращат файлове, които медиаторите разпечатват в училището, окомплектоват и носят на децата от подготвителната група до 7 клас. Имат защитни облекла, маски, шлемове, ръкавици, дезинфектанти и дори шофьор. Материалите са за седмица, а от учениците медиаторите вземат подготвените вече домашни. Наташа Сендова казва, че всички си пишат домашните винаги, че и родители, и ученици са отзивчиви и вземат насериозно дистанционното обучение и тя не среща никакви трудности и пречки в работата си.

“Не можем да отречем и ролята на образователните медиатори, която беше ключова и все още е. Тук също нямаше указания какво и как трябва да прави образователния медиатор – работата му се случваше “ад хок”, адаптирана според спецификата във всяко едно населено място. На места медиаторите разнасят разпечатани листи, на други – обясняват задачи и уроци, на трети помагат с включването в дистанционно обучение и са връзката с учителите. В ОУ “Васил Левски” село Караджово например медиаторът Бойчо Кочев всеки ден обикаля всички ученици, които не са включени в дигитално образование (нямат устройство или достъп до интернет), поставя задачите, които другите получават по време на синхронните или асинхронни уроци, проверява домашните и задачите от предния ден и след това в затворената фейсбук група на всеки клас пише кого е посетил, на кого каква задача е поставил и кой какво е направил от предния ден. В този смисъл образователните медиатори наистина помогнаха тези, които са най-изключени, да станат още по-изключени и да не се отвори още по-широко ножицата. Именно поради тази причина Център Амалипе номинира “образователните медиатори” за “Герой на децата” в тазгодишните номинации на Националната мрежа за децата”, казва Теодора Крумова от “Амалипе”.

Тя добавя, че проблемите на медиаторите се променят всекидневно. В началото е било липсата на защитни облекла, както и липсата на насоки как точно да действат. “Предвидени бяха обучения за медиатори по проект Подкрепа за успех, но те така и не стартираха заради извънредното положение, а и дори да бяха стартирали – информацията нямаше да бъде адекватна на ситуацията, с която се сблъскаха. Голям проблем за медиаторите е ниското заплащане – те са на минимална заплата, а работят в много тежки условия – освен заплахата от болестта, те се сблъскват с най-маргинализираните семейства и родители, от които не винаги срещат разбиране”, казва Крумова и добавя, че все още не е известно как ще получат обещаните им 400 лв. към заплатата.

От две години училището в село Бохот е със статут на иновативно и разполага с много добра база и ресурси, но работи предимно с деца от уязвими групи, в чиито домове няма устройства и достъп до интернет. “В началото започнахме дистанционното обучение с всички на хартиени носители, а около 30% – в електронна среда. Благодарение на общите ни усилия през периода, дарителски акции на център “Амалипе” ситуацията сериозно се промени и към днешна дата разполагаме с устройства за всички деца”, каза пред дневник директорът на училището Теменужка Христова и добавя, че от самото начало училището няма и не е имало необхванати деца.

Как се оценяват деца без устройства

“За втория учебен срок на настоящата година по изключение ще бъде намален минималният задължителен брой текущи изпитвания, като при формирането на срочна оценка ще се отчитат както текущите оценки, така и ангажираността и активността на ученика в процеса на обучението от разстояние в електронна среда”, казаха от МОН.

Изпитите за промяна на годишната оценка се организират от училищата, а не от Районните управления по образованието, отбеляза МОН пред “Дневник”. За тях ще е възможно учениците да присъстват в училището (при спазване на всички предписани мерки), но индивидуално и само в случаите, когато провеждането на изпита не е възможно в електронна среда или се налага реалното присъствие на ученика, за да се гарантира обективно провеждане.

Kак ще завършат учениците без устройства

За необхванатите в електронното обучение ученици може да се направи график в училище, съобщава се кой ученик кога да влезе при конкретния учител, а изпитът ще се провежда при всички мерки за сигурност – с маски, ръкавици, дезинфектанти, посочи просветното министерство.

Теменужка Христова е уверена, че всички ученици от нейното училище ще завършат успешно. “Нямам притеснения за писмените изпитвания, тъй като всички попълнени работни листи се проверяват от мен и образователните медиатори, сканират се и се изпращат на учителите, за да имат реална представа какво е усвоено, какво не е, къде трябва да се работи още. Използват се всички възможни ресурси и средства за комуникация в работата ни. Работим асинхронно, на малки групи или индивидуално, според потребностите на децата”, каза тя.

Източник: dnevnik.bg

Коментари във Facebook