Как се изчислява обезщетението при пенсиониране на учител?

Въпрос: Какво трябва да включва брутната работна заплата при изчисляване на обезщетение при пенсиониране на учител?

Кои доходи се включват в изчисленията?
Ст. Радоев, гр. Раковски

Отговор: Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.

В чл. 219, ал. 6 от Закона за предучилищното и училищното образование е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение с педагогически специалисти, които през последните 10 години от трудовия си стаж са заемали длъжност на педагогически специалист в държавна или общинска институция на бюджетна издръжка от системата на предучилищното и училищно образование, се изплаща по-голям размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда – в размер на 10 брутни работни заплати. В чл. 228, ал.1 от КТ е предвидено, че брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.

Според чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват:

  1. основната работна заплата за отработеното време;
  2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда;
  3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер;
  4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда;
  5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда;
  6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда;
  7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда.

За повече информация можете да се обърнете към Министерство на образованието и науката.

Д-р Тодор Капитанов, юрист, Национален секретар на КНСБ, консултант и специалист по публични лекции в областта на трудовите и социални въпроси, комуникациите и публичния сектор

Източник: trud.bg
610×90-banner-uchilishte365-v2

Коментари във Facebook